БИПОЛЯРНО, ЛИЧНОСТНО РАЗСТРОЙСТВО ИЛИ ШИЗОФРЕНИЯ - ВИЖТЕ РАЗЛИКИТЕ?

Заради преумората и стреса, все по често ставаме жертва на навика да си поставяме сами диагноза – на себе си или своите близки. В нашият Боуен Център, ежедневно се срещаме с хора, които търсят помощ и твърдят че имат някаква форма на заболяване, дори са привидно наясно със симптомите му.

При снемане на анамнеза на същата жена, от нашия психолог – Ина Антонова, се оказа, че тя е в начална фаза на емоционално прегряване, с едва доловими белези на личностно разстройство. Нищо необичайно за самотна майка на тийнейджър с „проблемен пубертет“ - както самата тя се изрази.

Когато нашият психолог ѝ обясни разликите между няколкото вида психични заболявания, които сина ѝ е преписвал, че има, тя се разплака. Оказа се, че е разпознала някой от родителите си в описанието на едно от заболяванията, което  по последни проучвания се унаследява. Но това за съжаление не беше причината за разстройването ѝ, защото родителите ѝ са отдавна починали. Ужасната новина беше, че синът ѝ има същия модел на поведение на въпросния родител. Тя помоли още на следващия ден да ни посети заедно със сина си, за да го консултираме. След срещата с него започнахме адекватна терапия. Вече и двамата са стабилни и се справят прекрасно с предизвикателствата, които живота им поднася. Симпатичния тийнейджър вече е студент поел живота си в ръце, с изгледи за блестяща кариера. Отдавна не поставя диагнози чрез Интернет въпреки, че е много добре запознат със следващата информация:

Понякога психичните заболявания са с близка клинична картина, дори често се преплитат – пациентът може да има елементи на личностно или биполярно разстройство (чести смени в настроението, емоционална дисрегулация, импулсивност), но и в някаква степен симптоми и на шизофрения (потиснатост, депресивност, затруднена комуникация, делюзии).

Разликата между биполярното разстройство и шизофренията е голяма, но е трудно да се твърди същото за гранично личностно и биполярното афективно разстройства.

Граничното личностно разстройство се характеризира с афективна дисрегулация - големи, болезнени, емоционални реакции на стимули, които обикновено не биха причинили толкова много вътрешни и външни сътресения. Обичайни са прояви на неефективни социални и междуличностни умения (хронична раздразнителност, тъга, гняв, празнота и тревожност), които отново са нехарактерни за обичайното поведение на лицето. Тези поведенчески модели са създадени след юношеството или дори по-рано и симптомите винаги са присъствали - те са характерна част от характера на човека. Хората, живеещи с гранично личностно разстройство се борят с хронично чувство на гняв, тъга и тревожност, които предизвикват болезнено и вредно поведение, като избухване, импулсивни действия, нараняване на хора или самонараняване. Това се случва често и може да се променя рязко, но е краткотрайно (за минути, до часове). Изпитват и хронично чувство на неудовлетвореност, чувстват безсилие, страх от изоставяне и получават безпричинно влошаване на настроението. Еуфоричните чувства не са част от диагностичните критерии за гранично личностно разстройство.

Биполярното разстройство се идентифицира с чести промени в настроението, които продължават за дълги периоди от време (с дни или седмици) и преминават от състояние на силна възбуда (мания и хипомания - повишено настроение или еуфория) към период на дълбока депресия, като двете се редуват със стабилни периоди помежду им. Тези промени на изходното устойчиво състояние на човека, може да се появят без никаква ясна причина и обикновено намаляват значително, когато епизода на настроението свършва. Не са рядкост и прояви на – маниакално-депресивно поведение. Затова и старото название на болестта е циклофрения, тъй като тя минава през цикли.

Биполярна депресия е епизодична, не е моментно състояние и не се ограничава до симптоми на настроението като тъга, гняв, или раздразнителност. Биполярна депресия се характеризира с по-широки промени във функцията, която може да включват ниска енергия и умора, намален интерес към дейности, които обикновено се възприемат приятно, промени в апетита или теглото – ако човек спи твърде много или твърде малко, апатия или физическа възбуда, чувство на безполезност или прекомерна вина, намалява способността да се мисли ясно или да се концентрира върху дадена задача или да взема решения и има повтарящи се мисли за смърт или самоубийство.

Все още не е открит биологичен фактор за тестване, по който да се диагностицират тези психични разстройства. Семейната история може да бъде само един от факторите при диагностициране на пациенти с биполярно разстройство, както показват проучванията.

Основната отличителна черта на пациентите с шизофрения е, че те: стават много затворени, изолират се и не говорят с околните, имат разпокъсана мисъл, моторната им координация е нарушена. Например: почти винаги в комуникацията между двама души, всеки от тях разпознава в какво емоционално състояние е другият – ядосан, весел, раздразнен и т.н. При шизофрениците липсва такова възприятие, те не могат да преценят. Често се случва да имат слухови или визуални халюцинации, но те не осъзнават, че халюцинират. Това е много важна разлика между шизофренията и други психични заболявания като депресия или обсесивно и компулсивно разстройства. Разбира се съществуват и хора със смесена симтоматика, тогава се говори за шизо-афективно разстройство.

Отдавна е научно доказано, че шизофренните болни имат определени мозъчни увреждания. При биполярните пациенти  се залага основно на наследствен генетичен компонент, но те нямат изявени микроскопични мозъчни увреждания, каквито се наблюдават при шизофрениците. При тях са засегнати областите в мозъка, които отговарят за различните възприятия, способности. Предната част на мозъка – префронталния кортекс, е отговорна за когнитивните умения– за изпълнителната, отговорната функция, донякъде за емоциите. Има обаче и други области в сивото вещество – хипокампуса, които също са променени при болните. Той отговорен за паметта. Затова и шизофрениците не помнят много добре.

Леченията на биполярно разстройство, гранично личностното разстройство и шизофренията се различават значително, така че определянето на това кое състояние човек има, играе важна роля в избора на най-ефективни терапии.

Правилната диагноза може да спаси човешки живот!

Консултирайте се с нашият терапевт и разберете: Как Позитивната психотерапия може да помогне във вашият конкретен случай? Защо Позитивната психология е толкова успешна за осъществяване на емоционален тренинг и личностно развитие? - свържете се с Ина Антонова - Позитивен психолог и психотерапевт, специалист в лечението с "Цветята на Д-р Бах" и дългогодишен член на „Международната асоциация по позитивна психология”, или използвайте Формата за запитвания от страницата ни с КОНТАКТИ.

Позитивен психолог         Ина Антонова
и психотерапевт:................................
телефон за връзка:      +359 882 416 567
електронен адрес: ina@bowencenter.bg

Виж още:
▶ Психичните разстройства често са симптом на преумора
▶ Моралното насилие е по-опасно от физическото!
▶ Детските психотравми и порасналите невротици
▶ Как стигнах до паник атаките и мога ли да се справя с тях?
▶ Заболяването на века е ''burnout'' - лечимо ли е?
▶ При емоционални проблеми - решението е Боуен терапия