СТИЛЪТ НА ПРИВЪРЗВАНЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРИЧИНА ЗА СТРАХ ОТ ОБВЪРЗВАНЕ

Ново изследване предполага, че определени видове преживявания на привързване може да доведат до това някои вече зрели хора да избягват дългосрочните връзки.

В хода на проучването, изследователите целят да разрешат течащия дебат за произхода на „избягване на привързването“. Психолозите поставят под въпрос дали поведението се дължи на вродени личностни черти, като това да си единак, или е отложена реакция на непосрещнати детски нужди.

В проучването, психологът Д-р Шарън Декел от Университета на Тел Авив и Д-р Бари Фабер от Колумбийския университет, изследват романтичната история на 58 доброволци на възраст от 22 до 28 години. Откриват, че 22.4 процента от участниците може да бъдат категоризирани като „избягващи“, когато става въпрос за връзките им.

„Избягващото“ поведение беше характеризирано чрез демонстрация на тревожност от интимност, нежелание за отдаване и споделяне с партньора или вярата, че техният партньор е „прилепчив“.

Като цяло, те обявяват по малко лична задоволеност в техните връзки от участниците, които са решени да бъдат сигурни в своите връзки.

Декел и Фабер вярват, че корените на „неохотата към отдаденост“ се проявяват при хора, които се опитват да посрещнат детските си нужди. Те откриват, че докато и „сигурните“ и „избягващите“ изразяват желание за интимност във връзките, „избягващите“ личности преживяват конфликт във връзка с тази нужда, поради сложни родителско-детски взаимодействия, които са преживели като малки.

Предположението на тяхното изследване, както казва Декел, се базира на теорията за привързването, която твърди, че в моменти на стрес, невръстните деца търсят емоционална подкрепа, чрез физическа близост със своите гледачи. Обаче, ако родителят не се отзовава или е прекалено натрапчив, детето се научава да го избягва.

Изследователите вярват, че връзките на възрастните отразяват техните по-ранни преживявания. Така че, ако детските нужди са били задоволени, зрелият човек подхожда към връзките си с повече сигурност, търсейки интимност, споделяне, забалявайки се и с грижа, казва Декел.

Този модел на връзка е наречен модел на „двама възрастни“, в който и двамата участника поравно споделят желанията си с партньора.

„Избягващите индивиди, обикновено се стремят към модела на общуване „бебе-майка“, затова когато влязат във връзка, те се опитват да задоволят техните непосрещнати детски нужди.“, казва Декер.

„Избягващите хора търсят някой, който да ги валидизира - да ги приеме такива каквито са. Те искат да открият партньор, който може устойчиво да посреща нуждите им и да остане спокоен. Имат нужда от приемане, а не да бъдат съдени и въвличани в чужди конфликти и ситуации. Изпитват нуждата да намерят покой, чрез решение на проблемите си и се ужасяват от разправии, дилеми и критики.“

„Склонността за избягване на зависимост от партньора е защитен механизъм, а не избягване на интимност.“

Изследователите вярват, че това е зона за проучване, която заслужава бъдещи изследвания, тъй като тези личности може да имат проблеми и с постигането на задоволяващи романтични отношения. Като последствие те може също така да са по-малко щастливи в живота си и да страдат по-често от заболявания за разлика от „сигурните“, казва Декел.

„Психолозите се нуждаят от по-добро разбиране на това: от какво се нуждаят тези несигурни личности. За целта са необходими по-сложни неврологични изследвания.“, предполага тя.

В основата на всички изследвания стои въпроса дали са или не са, тези стилове на привързване постоянни, устойчиви и непреодолими. Декел вярва, че има преживявания, които може да помогнат на човек да развие „сигурни“ модели за взаимотношения. Затова провежда задълбочени изследвания на феномена „страх от обвързване“ и установява, че преживяването на травматично събитие често се асоциира с „оцеляване“ - например раздяла или смърт на любим човек. Изживелите подобна силно катарзисна конфронтация хора, показват осъзнаване и по-голяма способност и желание да формират здравословни близки взаимоотношения.

Страховете от обвързване или склонността за създаване на проблематични връзки могат да бъдат преодолени. Първата стъпка е човека да бъде отворен за промени и воден от желанието си да направи корекции в живота си и мисленето си, за да бъде по-малко тревожен и по-успешен в бъдещите си взаимоотношения.

Свържете се с нашият терапевт за индивидуално консултиране или терапия за двойки. Разберете как Позитивната психология и психотерапия може да помогне във вашият конкретен случай? Защо Позитивната психология е толкова успешна за осъществяване на емоционален тренинг и личностно развитие? - свържете се с Ина Антонова - Позитивен психолог и психотерапевт, специалист в лечението с "Цветята на Д-р Бах" и дългогодишен член на „Международната асоциация по позитивна психология”, или използвайте Формата за запитвания от страницата ни с КОНТАКТИ.

Позитивен психолог         Ина Антонова
и психотерапевт:................................
телефон за връзка:      +359 882 416 567
електронен адрес: ina@bowencenter.bg

Виж още:
▶ Жертвите на психически тормоз обичат различно
▶ Раздразнителност, тревожност и безпричинно безпокойство
▶ Как стигнах до паник атаките и мога ли да се справя с тях?
▶ Психотравмите от детството и възрастните невротици
▶ Как да променим манталитета на жертва и да си възвърнем силата?
▶ Имате ли фобия от обвързване?
▶ 10 знака за тревожно разстройство, които всеки трябва да знае!