ХОЛИСТИЧНА ПСИХОТЕРАПИЯ

Наименованието обозначава основната цел на процеса ψυχή (психи) – душа и θεραπεία (терапея) – лечение. Когато към тях добавим думата όλος (холос) – цял, получаваме синтезиран прочит на модерната холистична психотерапия. Тя търси първопричината за психологическо неразположение и умее да разкрива психологическият произход на всеки телесен симптом. Този тип психология и психотерапия разчита на постигане на хармония между духа, тялото и ума с идеята, че ако един от трите компонента не е
добре балансиран, страдат и трите.

Холистичната психотерапия се базира на предположението, че проблемите на човека са взаимосвързани и че решаването на един проблем може да доведе до промени в други области на живота му. Това означава, че терапията може да се фокусира на различни аспекти на живота на човека, включително на мислите му, емоциите му, поведението му, физическото му здраве и духовните му потребности.

Терапевти, които използват холистичната психотерапия, могат да използват различни техники и методи, като когнитивно-поведенческа терапия, родова терапия и гениалогия (наука за семейните връзки), арт терапия, медитивна терапия, констелации и други. Целта е да се открият подходящите методи за конкретния клиент, които ще му помогнат да постигне пълното си потенциал и да се превърне в по-цялостна и доволна личност.

Холистичната терапия може да бъде използвана за справяне с всякакви състояния при различните хора. Холистичният подход може да бъде от полза при лечението на:

• • депресия;
• • безпокойство;
• • гняв и раздразнителност;
• • регулирането на настроението;
• • психосоматични заболявания;
• • бърнаут и стрес;
• • последствията от травми, включително злоупотреба и сексуално насилие;
• • контрол на вредни навици и различни зависимости;
• • робуваване на предразсъдъци;
• • страх от обвързване, изоставяне и самота;
• • прекалена нужда от одобрение;
• • промяна на себеотхвърлянето и насърчаване на себеприемането;
• • проблеми с фертилитета (със забременяването);
• • и др.

Холистичната терапия често се използва в сферата на превантивната терапия, която също е известна като практики за благополучие (уелнес). Уелнес фокусираният терапевт обикновено работи с клиентите си, за да постигне баланс в грижата за ума, тялото и духа им. Това често включва насърчаване на хората да участват във физически дейности, да изследват своята духовност (за тези, които изразяват духовната си природа) или да останат свързани с близките си чрез положителни стилове на общуване. Холистичният психотерапевт е квалифициран и в други области и практики от сферата на холистичната терапия и не само, които практики допълват холистичното психотерапевтично лечение.

Холистичният психотерапевтичен подход, приема, че:

• • Човек се ражда с огромен потенциал да се учи и развива да е свободен и креативен, да обича и да е щастлив.
• • Човек е продукт на влиянията и въздействията на средата, създадена от значимите други. Колкото повече тази среда е благотворна, толкова повече той развива потенциала си и обратното.
• • Съществуват много и различни проблеми, които си приличат по това, че олицетворяват човешкото страдание.
• • Човек е нещастен, защото е неприспособим – налице е противоречие – между това, което е човек и това, което смята, че е, което означава, че има разлика между автентичната му същност и външното му поведение.
• • Човек има право в своя избор за самоопределяне, всъщност всеки избира собствените си отговорности според степента на вътрешно съзряване.
• • Единствено чрез искрено и задълбочено себепознание и самоосъзнаване може да се постигне равновесие, пълнота, цялостност и щастие.

Холистичната психотерапия е форма на фокусиране върху функционирането на човека като единна цялостна система - физическа, емоционална, психологическа и духовна. В тази форма на терапия, психотерапевтът работи с клиента, за да разбере какви са нуждите му и да се подпомогне той да излезе от проблеми, воден към това да се чувства пълноценен, задоволен и щастлив в живота си.