НАРУШЕНИЯ НА ЧЕЛЮСТНАТА СТАВА - БОУЕН ТЕРАПИЯТА МОЖЕ ДА Е РЕШЕНИЕТО

Проблемите в темпоромандибуларната става (ТМС), могат да доведат до специфични психични състояния и редица други сериозни здравословни отклонения, които се корегират успешно с Боуен терапия.

В човешкото тяло костите на черепа са свързани неподвижно чрез шевове. Изключение прави долната челюст (мандибула), която е ставно свързана със слепоочната (темпорална) кост. Долно челюстната (темпоромандибуларна) става е чифтна и в нея се съчленяват ставният израстък на долната челюст с ямката на слепоочната кост.

Двете долно челюстни стави  действат винаги заедно и се явяват центъра на равновесието за тялото. Когато в мускулите, които се залавят за нея възникне напрежение, неминуемо в ставата се появява дисбаланс, водещ след себе си различни несъответствия в други части на тялото.

С темпоромандибуларната става (ТМС) се асоциират изкривявания в различните части на гръбначния стълб,  също така ограничения в движението на някои от черепните кости. Със съответните остеопатични техники се работи за преодоляване на дисбаланса вътре в костите, в долната челюст и в самите стави. Така се повлияват болките не само в темпоромандибуларната става, а и в раменния пояс, гръдния кош,  кръста и др.

Терминът "Нарушение на темпоромандибуларната става" (ТМС) е комплекс от симптоми, за който се смята, че се причинява от множество фактори: емоционален стрес, бруксизъм, травма, хормонални фактори. Това е общ термин обхващащ болка, нарушена функция на дъвкателните мускули и челюстната става (ТМС). Видовете заболявания на долночелюстната става (ТМС) са: вродени, придобити, травми, възпалителни, специфични, подагра, дегенеративни (артрози и артрозо-артрити), заболявания на дъвкателната мускулатура, синдроми с въвличане на ТМС, тумори.

Нарушение на темпоромандибуларната става включва:

• Синдром (комплекс) на Костен;
• Изместване на ТМС;
• "Щракаща" челюст;
• Синдром на болкова дисфункция на челюстната става.
Нарушенията на челюстната става (ТМС) могат да се класифицират по следния начин:
• Нарушения от страна на мускулите - хиперактивност, спазми, тризмус (затруднено отваряне на устата); възпаление на мускулите (миозит); травма; миофасциална болка и фибромиалгия; атрофия или хипертрофия на мускулите.
• Нарушения от страна на ставата - разместване и сублуксация; артрит; инфекция; метаболитни заболявания (подагра, хондрокалциноза); синовит на капсулата; анкилоза; кондиларна хиперплазия или аплазия.

Оплаквания, признаци и симптоми при нарушения на темпоромандибуларната става

Трите групи оплакванията са условни, защото са в твърде широк диапазон и са субективни:

1. Физически - сутрешна скованост, болка при покой , болка при говор, болка при дъвчене, "щракане" на ТМС, ограничение в отварянето на устата, болки при атмосферни и температурни промени;
2. Психо-физически - засилват се при психични натоварвания, при обостряне на други заболявания като язва, гастрит, сърдечно-съдови заболявания, артрит на другите стави;
3. Психологически - при част от пациентите се наблюдават изразени невротични тенденции.

Трите класически описани признаци и симптоми са:

1. Болка и болезненост при натиск на дъвкателните мускули или на самата става, болка около ухото и/или в ухото. Болката се усилва при движение на ставата, при дъвчене и прозяване. Болката най-често е едностранна и по-рядко двустранна;
2. Ограничени в движения на долната челюст, което може да причини затруднено хранене и дори говорене. Може да има скованост на мускулите или напълно блокиране на ставата. Ставата може да бъде асиметрична, да липсва координация и да има отклонение от нормалните движения на темпоромандибуларната става;
3. При движение на ставата се чува звук, който може да бъде щракане на ставата - "Щракаща" челюст или хрущене.

Други признаци и симптоми, които се срещат по-рядко са:

1. Тилно или челно главоболие, мигрена, тензионно главоболие; миофасциална болка;
2. Болка в зъбите, шията или рамото;
3. Намаляване или загуба на слуха;
4. Шум в ушите;
5. Виене на свят;
6. Болка или чувство за натиск в очите.

Синдром, или комплекс, на Костен (Costen), наричан още темпоромандибуларен миофасциален дисфункционален болков синдром e един от нарушенията на ТМС. Това е най-честата причина за болка. Синдром на Костен е често срещано заболяване и е важна причина за нарушенията във функцията на ТМС и болките в темпоромандибуларната област. Изследванията доказват, че около 20 % от населението страда от този синдром и процентът нараства с увеличаване на възрастта.

Клинично, синдромът, или комплекс на Костен протича със следните клинични изяви: едностранна болка, в областта на ухото и околоушната област, но болката може да се разпространи и към други части на главата. Усещането се засилва през деня и се обостря по време на хранене. Много от специалистите смятат, че причината за заболяването е мускулната компонента и психо-физиологичните фактори за появата и развитието на синдрома.

Болковата симптоматика при темпоромандибуларните дисфункции много често е резултат на отразена болка от миофасциални тригерни или пускови (свръхвъзбудими) точки - синдром на болкова дисфункция на темпоромандибуларната става. Диагностиката и лечението на мускулите с активни тригерни точки може да доведе до незабавно облекчение на пациентите. За да се постигне крайно облекчение е необходимо да се открият всички фактори, които предизвикват болка: механични, системни или функционални. Щракането на темпоромандибуларната става, когато тя се движи, се дължи на дислокация (преместване) на диска или промени в повърхностите на ставите. Спазмите на мускулите вследствие на активни тригерни точки също водят до предно разместване на диска, което е и главна причина за щракането – „щракаща” челюст. Лечението цели намаление на мускулното напрежение чрез деактивация на тригерните точки в горния отдел на мускула, отстраняване на причината и локално лечение насочено към конкретния мускул.

Конвенционалното медицинско лечение при нарушения на темпоромандибуларната става е медикаментозно, физиотерапевтично и изисква щадящ режим. Започва се със симптоматично лечение на болката с обезболяващи средства, нестероидни противовъзпалителни медикаменти, физиотерапия и масажи. Временна имобилизация (поставяне в неподвижно положение) на темпоромандибуларната става се прави само в случаите на сублуксации (непълно разместване) или дислокация на диска. Понякога се пристъпва към миниинвазивна хирургия – артроскопия и артроцентеза на долночелюстната става, а в много тежки случаи и към открити хирургични методи – артропластика (създаване на нова става).

В Боуен терапията има специализирани тестове и процедури за въздействие на ТМС. Терапията е насочена към проблема и причините за възникването му и сравнително по-бързо повлиява и симптомите, което намалява дискомфорта още след първите процедури. Резултатите са бързи и трайни. При по-тежките случаи се препоръчва и ортодонтско лечение за корекция на захапката и ТМС, успоредно с Боуен терапията.

Фактори оказващи влияние върху появата на темпоромандибуларните заболявания:

• Промени в дъвкателната система – дължащи се на патофизиологични, психологични или структурни процеси
• Патологии и/или физиологични аномалии - неврологични, съдови, ревматологични, метаболитни, хормонални, дегенеративни, неопластични и инфекциозни заболявания
• Психологически - емоционални, персонални и мисловни характерности, които често е трудно да бъдат ясни при различните пациенти
• Структурните - свързани с индивидуалните биомеханични взаимоотношения и могат да са генетични или придобити
• Началната изява на симптомите - първично са свързани с травми или неблагоприятно натоварване на дъвкателната система например: травми при удар, хранене, прозяване, пеене, нарушения в захапката от неправилно подредени зъби, стоматологични манипулации, наркоза и др.
• Оплакванията и симптомите от темпоромандибуларни нарушения се увеличават по честота и острота във възрастта след 40 години.
• Нерядко оплакванията са при хора с професии на умствения труд - учители, интелектуалци, IT-специалисти, икономисти.

До скоро лечението на заболяванията на ТМС е било значително затруднено поради необходимостта от комплексни терапевтични подходи и поради множеството неясноти в причините за развитието и протичането им.

През 19 в. се смята, че загубата на зъби е причина за изместване на ставната главичка назад вследствие на което се появява заболяване на ТМС съпроводено с местни, слухови и неврологични оплаквания. През 50-те години на XX в. беше доказано, че схващането за директно увреждане на слуховите и нервни структури от страна на кондила е несъстоятелно, тъй като анатомичните взаимоотношения не позволяват това. Малко по-късно - двама автори предположиха, че емоционалния стрес е основен фактор за заболяванията на ТМС. Установено беше, че внезапна стресова ситуация произвежда нарастваща мускулна активност, подобна на мускулната активност на болни със заболяване на ТМС. Следователно с нарастването на периферната или централната активност на мускулите нараства и активността на формации в мозъка контролиращи функциите на ТМС. Предизвикания спазъм на мускулите предизвиква нарушения в синхрона на движенията на ТМС вследствие на което се развиват темпоромандибуларните заболявания. А през 80-те години в литературата се пишеше и обсъждаше въпроса за т.н. "вътрешни нарушения". Тоест при изследване на траекторията на ставната главичка и движението на ставния диск беше установено, че твърде често се намират нарушения в синхрона на движение на ставния кондил и ставния диск. Като причина за появата на това нарушение се изтъква хиперактивността на някои мускули движещи ТМС – например често дъвчене на дъвка. Тези последни схващания бяха подложени на преоценка в края на 80-те години за да се стигне до концепцията, че природата на тези разстройства е твърде разнообразна и комплексна.

Опознаването на това разнообразие и комплексност е наложило на Боуен терапевтите да намерят собствената си роля при анализа на тези признаци и симптоми на разстройствата, с цел адекватно и целесъобразно лечение.

Заболяванията на темпоромандибуларната става (ТМС) заемат особено място сред заболяванията на лицево-челюстната област. Голяма част от пациентите оплакващи се от дискомфорт в тази област търсят помощта на зъболекари, оториноларинголози и невролози - в немалко случаи без да получат адекватна помощ, защото показват объркваща комбинация от оплаквания...

Консултирайте се с нашите Боуен терапевти, за да разберете как Боуен терапията може да помогне във вашият конкретен случай и защо Боуен техниката е толкова успешна в лечението на много сложни състояния и редица заболявания? - свържете се с Димитър Парушев - Боуен терапевт, рехабилитатор и гл. секретар на Българска асоциация по Боуен терапия (БАБТ) или използвайте Формата за запитвания от страницата ни с КОНТАКТИ.

Боуен терапевт:      Димитър Парушев
телефон за връзка:      +359 882 416 567
електронен адрес: dp@bowencenter.bg

Виж още:
▶ Боуен техника за управление на стреса
▶ Боуен слага край на болките при Дискова херния
▶ Болки в кръста - Боуен при "Болест от седене"
▶ Боуен техниката - победа над болката
▶ Сколиоза и Боуен терапия
▶ Стимулирайте имунната си система с Боуен терапия
▶ Боуен стимулация на блуждаещия нерв - драстично намалява възпаленията
▶ Терапия Боуен за травма, шок и депресия след нападение
▶ Б​оуен терапия за Aртрит