ПСИХОАНАЛИЗА
Какво е психоанализа?
Психоанализата е едновременно теория за човешката психика и метод за нейното лечение. Основана е от Зигмунд Фройд между 1885 и 1939 и продължава да бъде развивана от психоаналитиците по целия свят. Психоанализата има четири главни сфери на приложение:
1. като теория за функциониранито на човешката психика;
2. като метод за лечение на психични проблеми;
3. като метод за изследване;
4. като начин за разглеждане на културни и социални феномени: литература, изкуство, кино, сценични изпълнения, политики и общности.
“Психоанализата” е три неща едновременно:
а) психологически метод за изследване и познание;
б) начин за преодоляване на душевни проблеми, кризи и трудности от различно естество, но също и за лечение (терапия) на психични заболявания;
в) учение, теория за душевния живот на човека и за влиянието върху него на несъзнавани, дълбинни и свързани с естеството на самата жизненост импулси.
Психоанализата е създадена от д-р Зигмунд Фройд (1856-1939 г.) и постепенно се утвърждава като най-влиятелното направление на модерната психология и психотерапия. Терминът “психоанализа” означава буквално “разчленяване” (анализ) на душата, задълбочено вникване в нейния вътрешен живот – който за много хора си остава “тайна, запечатана със сто печата”. Подложен на психоанализа, индивидът намира път към реалната ситуация, в която се намира неговият неадекватен, объркан, страдащ и неудовлетворен Аз. Психоанализата освобождава натрупаната и блокирана психична енергия, пораждаща напрежение, деформации и комплекси и по този начин подсилва и “заздравява” Аз-а, възстановява душевното равновесие на личността, помага й да погледне по-трезво върху самата себе си и върху “задачата на живота”, която е с безкрайно много неизвестни.
Какво лекува психоанализата?
Психоанализата и психоаналитчната психотерапия са за тези, които се чувстват хванати в капана на повтарящи се психични проблеми, възпрепятстващи възможностите им да преживяват щастие с техните партньори, семейства и приятели, пречещи на успеха и реализацията на работното им място и на нормалните им ежедневни задачи. Тревожността, задръжките и депресията често са признаци за вътрешни конфликти. Те водят до трудности във взаимоотношенията и когато не се лекуват може да окажат значително въздействие върху личните и професионални избори. Корените на тези проблеми често са по-дълбоки и не могат да бъдат достигнати от нормалното съзнавано себевъзприемане, поради което се оказват неразрешими без психотерапия.
С помощта на експерт-аналитик пациентът може научи повече за несъзнаваните части на тези разстройства. Разговорите с психоаналитика в атмосфера на сигурност помагат на пацинета да разбере и преживявее части от непознатия по-рано свой вътрешен свят (мисли и чувства, спомени и сънища); това донася облекчение на психичната болка, насърчава развитието на личността и осигурява себеосъзнатост, която укрепва увереността на пациента да следва целите в живота си. Положителните ефекти на психоанализата са трайни; личностовото израстване продължава много след като анализата е приключила.