ОСОБЕН ХАРАКТЕР ИЛИ ПСИХИЧЕСКО ЗАБОЛЯВАНЕ!?

Вижте десетте психически заболявания, които не трябва да бъркаме с черти на характера.

Понякога човещината и възпитанието ни навеждат на мисълта, че странното и необичайно поведение на хората около нас е просто част от техния характер. Казваме си: "Той просто си е такъв..." и опитваме да го приемем, но не осъзнаваме, че всъщност близките ни може да се нуждаят от психологическа помощ. Има много специализирана литература по темата, която всеки може сам да потърси, но обяснението на Когнитивно-поведенческата психология и психотерапия са отличили редица прилики и разлики между характеровите черти и психичните разстройства.

Често зад странното, на пръв поглед поведение, се крият много сериозни здравословни проблеми. Вижте няколко примера за признаци, които ще ви помогнат в разпознаването им.

1. Безхаберие

Почти всеки от нас си мечтае за почивка и да намери начините да изкарва повече средства с по-малко работа, но за щастие това не ни квалифицира като „луди“. Всеки от нас обаче познава някой, който постоянно отлага, закъснява и избягва работата и никога не приключва ангажиментите си в срок, дава обещания, които очевидно не спазва и никога не поема отговорност, а винаги намира подобаващо и оневиняващо го оправдание в стил: „Имах желание, но всичко ми попречи и старанията ми се оказаха напразни…“ – в тези случай вероятно не става дума за просто „лош характер“, а за психологически проблем, който изисква внимание.

Други признаци са:

• Такива хора нямат нищо против да се възползват от другите и да живеят на гърба на останалите.
• Живеят „ден за ден“ и нямат никакви планове за бъдещето.
• Често правят необмислени покупки и пилеят пари за маловажни неща, при положение че имат по-належащи покупки или сметки за плащане.

Ако разпознавате себе си или някой ваш близък в подобен род поведение, трябва да знаете, че психолозите препоръчват да се започне водене на план график и структуриране на дните. Записване на ежедневните задачи, какви са целите и каква ще е наградата, ако са изпълнени всички задачи за седмицата. След кратко време – около 2 месеца, това ще започне да се превръща в навик и ще бъде началото на по-организиран живот. Друг метод, който психолозите препоръчват, е да се напише с какъв проблем се бори човека в момента и да започне да обмисля всички възможни негови решения. Така на принципа на изключването на неподходящите варианти, с лекота ще се стигне до решение за действия, с които по-лесно ще се стигне до изход от ситуацията.

2. Прекалена срамежливост

Свенливите не са малко – ще ги разпознаете при среща с непознат за тях човек например. В това няма нищо странно, но ако им пречи на нормалните социални взаимоотношения, ако отказват да се борят с нея, това може да доведе до пълна изолираност, нежелание и невъзможност да се впишат в света. Хората, които са на ръба на психическо заболяване, потискат и изтласкват (спират да изпитват) силни емоции и избягват всячески контактите с други хора, затова избират да работят от вкъщи или да се занимават с неща, които не изискват комуникация с другите.

Силната интровертност може да доведе до:

• Липса на емпатия или непукизъм.
• Безразличие към валидациите (критиките и похвалите) от околните.
• Отказ от общуване и липса на близки приятели – с оправдания, като „не може да се има доверие на никого, защото всички са лоши“ или „на никой не му пука за моите проблеми“.
• Бягство от реалността - склонност към мечтателност и нереалистичен поглед към света.
• Хиперчувствителност, която се опитват да скрият от околните от страх да не им се присмеят.

Ако тези редове смятате, че се отнасят до вас или ваш близък и не искате проблемът да се задълбочи, ще трябва да се положат усилия и да се общува с хора. Груповите спортове и занимания могат да са стресиращи, но са изключително полезни в такива случаи. Би могло да се запишат курсове за придобиване на нови квалификации и знания - нов език, готварски курс, йога, танци и т.н. Необходимо е да се общува по-активно с поне двама-трима души на новото място, което се посещава, и да се приеме като положително предизвикателство – според психолозите хората са много по-благосклонни към нас, отколкото ние си мислим, защото и те имат нужда от топлота и контакти.

3. Постоянно отлагане на задачите

Има хора, които просто са си мързеливи, но в психологията няма дефиниция за подобно състояние или термин. Всеки има „депресивни моменти“, в които не му се прави нищо или опива да отложи някое неприятно занимание за по-късно. Нека обаче поговорим за случаите, в които човек отлага дори и най-елементарните си задължения, защото просто не може да ги понесе. Постоянното отлагане на задълженията може да доведе до пасивно-агресивно поведение и хронична депресия.

Следните симптоми са показателни, че може е налице проблем:

• Раздразнението от това, че трябва да се направи нещо не особено приятно, е съвсем нормално за повечето хора, например не им е любимо миенето на чиниите, извеждането на кучето и редица други досадни битовизми.
• Демонстративно мотаене и некачествено извършване на работата в стил отчитане на дейност „колкото да не е без хич“.
• Тънкообидност при опит на някой да даде съвет как би могло да се извърши работата по-бързо и по-ефективно.
• Отправяне на незаслужена критика – осъждане на висшестоящи хора в стил „този въздухар много си е повярвал“.

Ако нещо от изброеното ви е познато, е време да се вземат нещата в ръце и да се започне по-пълноценно организиране на времето. Например със съставяне на реалистичен график за всеки ден. Няма нужда той да бъде прекалено амбициозен, по-важното да е изпълним, за да се създаде някаква рутина. Мотива трябва да е „колко хубаво би било да се приключи със задълженията и после да има свободно време за правене на приятни неща“, така ще се намали тревожността от натрупването на затлачените задачи.

4. Импулсивност и лесна раздразнителност

Сприхавостта не е приятно качество. Понякога обаче става въпрос за нещо повече от дразнещ и избухлив характер. Хората, които не полагат усилия да контролират гнева си, са изправени пред по-голям риск от развитието на личностно разстройство. Типичен симптом на това заболяване е рязката промяна в настроението, както и безпричинната смяна на мнението. Например днес казват, че мразят планината, а утре организират „най-якият“ планински преход.

Следните симптоми изискват повишено внимание:

• Нетрайни и нестабилни приятелски и любовни връзки.
• Чести необмислени покупки.
• Агресивно шофиране.
• Смяна на настроението без причина и постоянно усещане за скука и досада.

Какво би могло да се предприемете - професионална терапия, включваща упражнения за самоконтрол. Необходимо е да се направи опит да се намалят импулсивните покупки. Например, ако има решение за закупуване на нов телефон да бъде закупен само той, но без да се изкупят всички възможни джаджи и аксесоари от магазина и още куп непотребни неща покрай това. Това ще помогне за осъзнаване, че заслужената награда е в конкретното нещо - телефонът, за което се мечтае отдавна, а не в обема на покупката.  

5. Безпощадна самокритичност

Понякога е добре човек да бъде самокритичен, да изисква повече от себе си и да търси причината в себе си, вместо да се старае на всяка цена да намира оправдание за грешките си. Това помага за личностовото развитие и израстване. Обаче самокритиката в голяма доза може да бъде индикатор за сериозни проблеми.

Ето няколко тревожни признака на този вид психическо разстройство:

• Силна непоносимост към критика или неодобрение, съпроводено с чувство на обида – приемане на всичко лично.
• Избягването на нови запознанства, което граничи с абсурдност (например да се откажете от мечтана почивка, защото това би означавало да контактувате с нови хора в непозната среда).
• Преувеличаване на евентуалните трудности, рисковете и опасностите при дадена ситуация.
• Намаляване общуването с околните от страх да не каже нещо грешно, с което да се стигне до подигравки – „да не ви помислят за тъп“.

В този случай би било полезно да се освободи психиката от очакванията и ненадеждни сценарии в стил застраховане – в стил да се подготвим за най лошото „какво би могло да се случи, ако…“. Съвета на психолозите е да се запишат всички страхове и опасения, свързани с дадена ситуация, на един лист. Например „Ако карам късно вечер по завоите и видя фарове от насрещно движеща се кола, няма да мога да предотвратя сблъсъка, защото…“. След това да се направи това, което е планирано и да се запише резултата. Вероятно не се е стигнало до пътен инцидент, нали? Почти сигурно е, че резултатът ще бъде много по-положителен, отколкото в записаните очаквания. Следващия път, когато се породи страх от това да се направи нещо, се отворя тефтера със записките и се вижда статистически колко пъти страховете са се случили в действителност.

6. Подозрителност, свръхмнителност

От време на време всички ни гони параноята и това е нормално, но някои хора минават всякакви граници в своята мнителност – вечно търсят някакъв скрит подтекст, въобразяват си разни неща, имат навика да подслушват, да четат чужди имейли, да ровят в чуждите вещи, да търсят „под вола теле“. Подобно поведение вече не е в границите на нормалното и говори за параноидно личностно разстройство, особено ако е съпроводено със следните симптоми:

• Болезнено и необяснимо недоверие към всички, включително и към половинката.
• Търсене на подтекст в най-обикновени действия (например че съседката паркира нарочно накриво, за да дразни точно определен човек).
• Склонност да се набеждават всички около себе и да се квалифицират за виновни.
• Липса на чувство за хумор, самоирония и неспособност да погледне на нещата откъм смешната им страна.

Препоръчван метод за справяне с хроничното недоверие е да се състави списък на близките хора и всеки път когато те са отговорили положително на очакванията, да се слага червена точка до името. Например ако е налице страх, че партньорът ще забрави да отбележи годишнина или друг важен повод, а вместо това той се е постарал и е успял да превърне денят в празник. Следващия път, когато се изпита недоверие към някого, достатъчно е да се обърне внимание на броя на червените точки за този човек и ще настъпи успокоение.

7. Работохолизъм

Всички сме зависими от близките си – това е заложено в природата ни – да изграждаме доверителни връзки и да разчитаме едни на други. Прекалената зависимост обаче е позната в медицината като обсебващо/зависимо личностно разстройство. Основният признак на това заболяване е, че човек не може да взима решения сам, без да се допита до близките си или до началника си.

Вижте още няколко признака на това особено състояние:

• Съгласяване с обстоятелствата и с другите, дори и да са неприятни и неприемливи за личността – тип примирение.
• Чувство на дискомфорт, когато се остава сам, и натрапчиво желание да се направи всичко възможно, за да не се допуска оставане сам.
• Готовност да се направи нещо неприятно, само и само да се получи нечие одобрение.
• Натрапчиво чувство, че целият свят е срещу вас и всички искат да ви навредят или да предадат доверието ви – да ви наранят.

Най-доброто, което можете да направи в случая, е да се състави списък с положителните качества и лични постижения. Например „Аз съм добър готвач“ или „Проектът, по който работя, върви добре и в ще се справя в срок“. Всеки път, когато се породи нужда от чуждото одобрение, да се погледне в списъка, с цел да се придобие и повиши самоувереността.

8. Свръхемоционалност

Прекалената чувствителност може да бъде симптом за хистерично или инфантилно личностно разстройство, познато също като хистерия или истерия. Желанието на човек да е в центъра на вниманието е донякъде естествено, но зависи в какви граници се простира и колко лесно човекът преодолява факта, че невинаги му се получава. Ако изпитвате гняв или непримиримост, когато прожекторите са върху друг, значи имате сериозен проблем.  

Ето някои от симптомите на това разстройство:

• Постоянна нужда от подкрепа, одобрение и похвали.
• Неспособност да се концентрирате върху конкретна задача за продължителен период от време.
• Рязка смяна на настроението.
• Прекалено емоционални речи и изказвания, изпълнени с патос, в които липсват факти и логични размисли.
• Нетърпимост към скуката и еднообразието и желание постоянно да се прави нещо ново и различно.

Един от най-успешните начини да се справи човек с истерията, е като работи с таймер. Настройва го за 15 минути или друг часови отрязък, като за това време се поставя само една задача, без да се разсейва с друго. Звучи лесно и просто, но за свръхемоционалните хора това си е истинска битка със себе си, защото тях обикновено „не ги свърта на едно място“. Трудно си поставят ясни цели, защото обикновено си мечтаят за нещо прекрасно, но неопределено и неясно. Затова друг подходящ метод е да се постави ясна и точна цел – например „Да науча нов език до три месеца“, „Да отслабна с 10 кг. до следващото лято“, „Да посетя далечна дестинация с цел почивка до 2 години“ и целенасочено да се работи по малките стъпки за постигането им.

9. Перфекционизъм

Болезненият перфекционизъм граничи с обсесивно-компулсивно личностно разстройство. В основата му е вярването, че обществото цени качества като самоконтрол, дисциплината, надеждност и учтивост, и много хора се вманиачават да отговорят на тези социални очаквания. Така неусетно се стига до моментът, в който тези иначе положителни качества прерастват в мания, която трудно се овладява.

Перфекционистите трябва да се тревожат, ако забележат тези симптоми:

• Нежелание да изхвърлят ненужни вещи с мисълта, че един ден може да им потрябват – синдрома „Плюшкин“.
• Патологичен страх да не допуснат грешка.
• Желанието да вършат всичко сами, включително и работата на другите, защото са убедени, че „никой не може да се справи по-добре от тях“.

Перфекционистите не знаят какво е почивка, затова психолозите препоръчват да медитират със затворени очи всеки ден на фона на приятна музика или пък да ходят често на разходки сред природата. Друго упражнение е да се запише какво е свършено в дните, в които не е имало почивка изобщо, и в дните, в които се намерило време за отмора. Най-вероятно списъкът ще ги убеди, че почивката не означава несвършена работа, а възможност за „презареждане на батерията“ и дори повишаване на КПД-то.

10. Високо самочувствие

Жизнено важно да обичаме себе си, но дори тази обич си има граници, иначе може да доведе до нарцистично личностно разстройство. Такива хора, от една страна, обожават себе си и се мислят за най-великите, но в същото време са изключително податливи на депресивни състояние поради факта, че самочувствието им е фалшиво и крехко - като балон, който лесно може да се спука.

Ето още няколко признака на хората нарциси:

• Обзема ги гняв (скрит или явен) и при най-малката критика – реагират агресивно и крайно в своя защита.
• Използват околните, за да постигнат целите си – изкусни и чаровни манипулатори са.
• Очакват по-специално отношение (например да ги приемат за VIP без да им се налага спазват условията и правилата на дадено място).
• Непреодолима завист и постоянни мечти за несметни богатства, които считат, че им се полагат.

Основният проблем при нарцисизма е сериозното разминаване между очаквания и реалност, което води до усещане за неудовлетвореност и непълноценност, чести и резки промени в настроението и страх от злепоставяне. Полезно упражнение в такива случаи е да се занижат очакванията и да се поставят по-реалистични цели, които са изпълними в близко бъдеще. Например да се тунингова наличната кола, вместо да мечтаете за скъпа нова кола, която е финансово недостъпна. Или просто да се постави фокуса им върху това, че хората са по-важни от вещите и любовта, а не притежанията движат света от век и веков…

Ако сте готови да се разделите с проблемите си и желаете позитивна промяна за себе си и околните: свържете се с нашият терапевт за индивидуално консултиране. Разберете как Позитивната психология и психотерапия може да помогне във вашият конкретен случай? Защо Позитивната психология е толкова успешна за осъществяване на емоционален тренинг и личностно развитие? - свържете се с Ина Антонова - Позитивен психолог и психотерапевт, специалист в лечението с "Цветята на Д-р Бах" и дългогодишен член на „Международната асоциация по позитивна психология”, или използвайте Формата за запитвания от страницата ни с КОНТАКТИ.

Позитивен психолог         Ина Антонова
и психотерапевт:................................
телефон за връзка:      +359 882 416 567
електронен адрес: ina@bowencenter.bg

Виж още:
▶ Здравите отношения и невротичните връзки
▶ Раздразнителност, тревожност и безпричинно безпокойство
▶ Как стигнах до паник атаките и мога ли да се справя с тях?
▶ Детските психотравми и порасналите невротици
▶ Пет признака, че си падате по емоционално недостъпна личност
▶ Как да променим манталитета на жертва и да си възвърнем силата?
▶ Разпознавате ли липсата на емоционалност?