СЪЗДАВАНЕ
Позитивната психология е нов клон на психологията, който се появи през последното десетилетие и интереса към нея все повече нараства.
Тя включва научно изследване на фактори и процеси, които улесняват живота – правят го лек и приятен, привлекателен и целенасочен.
Тя възниква в съвременната си форма в края на 1990-те, когато Мартин Селигман, в ролята си на президент на Американската психологическа асоциация, залага на подход, основан на силата на психологията.
За разликата между "позитивна ПСИХОЛОГИЯ", от една страна, и "позитивно МИСЛЕНЕ" и "позитивна ПСИХОТЕРАПИЯ" - виж следната графика:
Няколко хуманистични психолози като Ейбрахам Маслоу, Карл Роджърс и Ерих Фром развиват теории и практики, които включват човешкото щастие. Сега теориите за човешкото благоденствие развити от тези хуманистични психолози намират емпирична подкрепа в изследванията на позитивните психолози. Позитивната психология също се движи напред в редица нови направления.
Днешните изследователи в позитивната психология са: Мартин Селигман, Ед Дийнър, Михали Чиксентмихай, Чарлс Снайдер, Кристофър Питърсън, Барбара Фредриксън, Доналд Клифтън, Алберт Бандура, Шели Тейлър, Чарлс Карвър, Майкъл Шайер и Джонатан Хайд.
Позитивната психотерапия е създадена от професор Песешкиян през 1968 г. и е световно признат метод за консултиране и терапия. Произлиза от латинската дума “positum”, което означава “даденото, цялостното”. Нарушенията и конфликтите са фактологията, с която терапевтът се съобразява, но клиентите притежават също и способности за справяне с тези конфликти. Основният принцип в позитивната психотерапия е “помощ за самопомощ”, а акцентът е върху това, което клиентът демонстрира като способност.
