ТЕРАПЕВТИЧЕН СЕАНС
Отношенията между терапевта и клиента се осъществяват в защитена среда и са строго конфиденциални. В терапията важен момент е установяването на отношения на сътрудничество и взаимна отговорност.
Терапевтът не е съветник, а посредник, който дава другата гледна точка към симптомите и конфликтите. Не толкова събитията, които ни се случват, а отношението ни към тях като преживяване, са решаващи за развитието на психосоматичните заболявания. Симптомът е видимият израз на конфликтните процеси вътре в нас и целта му е да ни подскаже, че нещо не е наред. Той е физически носител на информация, че сме пренебрегнали някаква своя потребност. Терапевтът разисква с клиента психологическото значение и функция на симптомите. Целта е да се научим да разбираме и осъзнаваме болестната картина и начините, по които се справяме. В терапията са важни способностите, които всеки човек притежава и които са важни за разрешаването на конфликтите или за излекуването от болестите.
Диагностичните и терапевтичните интервенции протичат в пет стъпки, които се съдържат във всяка междуличностна интеракция:
1. изслушване (наблюдение/дистанциране);
2. поставяне на целенасочени въпроси (инвентаризация);
3. откриване на здравия смисъл на вербално и невербално показаното (ситуативно окуражаване);
4. структуриране на проблемите (вербализиране);
5. формиране на цели и други гледни точки (разширяване на целите).
За създаването на терапевтичен контакт се използват три подхода, които се преплитат плавно помежду си - позитивен, транскултурален и съдържателен подход .
Позитивният подход се изразява в позитивното претълкуване на симптома в неговата психологическа същност. 
По този начин в психотерапевтичния процес се привличат всички дадености - както болестното, проблемното, така и ресурсите за тяхното преодоляване.
Транскултуралният подход позволява да бъде внесен друг начин на преживяване, на решаване на психологичния проблем (друга гледна точка) - от друга култура, друга група или чужд опит. В качеството на такъв носител се използват сказанията, приказките, езиковите картини, аналогиите.
Съдържателният подход обхваща психодинамиката на проблема (симптома или болестта). В контекста на позитивната психотерапия тя е представена чрез първични и вторични актуални способности. Това е серия от всекидневно повтарящи се поведенски норми, които са потенциали на конфликти, но едновременно с това и на развитие.
Вторичните способности са израз на нормите на социалната група, към която принадлежи индивида.
Първичните способности са техните емоционални изразни средства, формирани от деня на раждането, при първия сблъсък с другия човек. В основата им е способността на индивида да обича и да се обича.
Актуалните способности описват съдържанието на конфликтната ситуация, в която попада индивидът. Източници на конфликти са външните събития (Life events), наречени от Н. Песешкиан “микро - и макротравми” и начинът на тяхното преживяване (актуален конфликт).
Сблъсъкът между предизвикателството на външните събития и натрупания и използван до този момент собствен психологичен опит (резултат от справяне с основния конфликт) води до появата на вътрешния конфликт, чието съдържание позитивната психотерапия, осмисля и преработва позитивната психотерапия.
Позитивната психотерапия визуализира съдържанието на проблема с помощта на:
|
б/ WIPPF (личностов самооценъчен въпросник) в/ четирите области на натрупване на собствен опит |
|
