КАКВИ СА ЗАЩИТНИТЕ МЕХАНИЗМИ НА ПСИХИКАТА?

Как работи умът?

Например чувате любимата си песен и започвате да си я припявате. В ума ви започват да нахлуват спомени за опредени събития свързани с тази мелодия или текст. Припомняте си все по-добре чувствата, свързани с тези спомени. Всяко конкретно събитие и чувствата, които са го съпътствали, винаги вървят заедно. При дадената случка идват и вълненията, усещанията, емоциите – възстановяваме онова, което сме видели, чули, усетили, помирисали, разбрали или не разбрали и други субективни възприятия. За съжаление, не винаги можем да се пренесем в миналото и да дадем обективна оценка на тези сетивни възприятия – позитивни или негативни са били те за нас.

Защо ни е нужно това ли?

Например, за да поемем контрола над защитните си механизми и тяхната роля в живота ни да стане несъществена. Защото те влияят на мислите и поведението ни без дори да осъзнаваме, че съществуват. Това са механизми, които ни предпазват - защитават здравето ни от несъзнаваните психични съдържания, но също и деформират преценката ни за действителността. Те замъгляват всички онези мисли и спомени, които са в главата ни, но за които бихме предпочели да не знаем. Става въпрос за: спомени, представи, фантазии, които са силно емоционални и които човек скрива от самия себе си посредством точно тези защитни механизми. Затова ги приемаме и до голяма степен те благоприятстват и ни правят адаптивни, като ни съхраняват и обезпечават психичното ни здраве посредством незнание, но ни отдалечават от обективизма на реалността.

Без дори да подозираме, несъзнаваните съдържания ни оказват голямо влияние. Според Зигмунд Фройд обичайно за всеки един психичен процес е да се развие и да стане осъзнат. Възможно е обаче, той да бъде цензуриран от защитните механизми и да достигне до съзнанието деформиран, под формата на сънища, лапсуси, пропуснати действия, невротични симптоми и други.

Какво са защитните механизми?

Защитните механизми са психични стратегии, чрез които се редуцират или избягват негативните състояния като конфликт, фрустрация, тревожност и стрес. Приема се, че повечето хора са мотивирани да редуцират тези негативни състояния и са известни много разнообразни стратегии.

Всеки човек използва характерен за своята личност репертоар от психологични защитни механизми. Появата им може да бъде епизодична, най-вече - като реакция на травматични събития, въздействащи върху психиката. Но някои от тях могат да се превърнат в част от личностовата структура на индивида.

Всички защитни механизми включват изкривявания на личността, посредством които се чувстваме по- добре чрез самозаблуждение. Всяка промяна на личността води до промени на съзнанието и всяка промяна на съзнанието води до промяна на личността. Това е взаимозависим процес.

Предлагаме ви пълният набор от защитни механизми:

Отричане на реалността

Най-примитивният защитен механизъм, при който отричаме някакво травматично събитие, което ни се е случило. Например: Жена се развежда, защото мъжа й й изневерява, но тя отрича това - не проявява никаква скръб и гняв, а напротив: говори за бившия си съпруг и се държи така сякаш той все още е настоящ и приема съперницата си за част от семейството.

Фантазиране

Дадени желания и потребности не могат да се реализират в реалността, затова се реализират във фантазията, за да се смали фрустрацията и неудовлетвореността. Например: Господин иска да бъде красив, богат и известен, но е нисък, пълен и посредствен. Той често фантазира, когато остава насаме, че образа, който вижда в огледалото е нереален, огледалото е криво, няма пари, защото не са му нужни в момента, но поради космополита на неговата личност, може да си ги набави лесно и бързо.

Рационализация

Опит да се обяснят (оправдаят) логически (най-вече пред самия себе си) действия, които са извършени поради несъзнавани подбуди. Например: Жена ненавижда своя колежка, защото последната й напомня на майка й. Но тя мисли, че я мрази, защото е неамбициозна, лицемерна, мързелива и т.н.

Проекция

Несъзнавано приписване на собствените качества на някой друг, които не е одобряван. Например: Съседка не одобрява и не приема своята собствена агресивност. Тя има усещането, че всички живущи в блока са агресивни, нападателни и враждебни.

Изтласкване

Недопускане в съзнанието на определени психични съдържания. Това е първичният процес, който стартира всички останали психични механизми. Например: След изтласкването може да последва рационализация или проекция.

Формиране на реакция

Формиране на поведения и нагласи, които са противоположни на изтласканите. Например: Разведената дама от Отричане на реалността изпитва ревност и омраза към съперницата си и затова проявява много силна загриженост и нежност към нея.

Изкупление

Непрестанен несъзнаван стремеж да се търси страдание и неудовлетворение, чрез които да се изкупят осъдителни желания, помисли и фантазии, които също са неосъзнати. Например: Същата разведена дама (от горните примери), освен формиране на реакция, може да започне много често да се наранява неволно - да се порязва или изгаря вършейки домакинските си задължения или нещо подобно.

Регресия

Връщане към стари (още от детството) модели на поведение и функциониране при неприятна и трудна за преживяване ситуация. Например: Мъж започва да се държи като дете - проявява инфантилност и зависимост, дори подчинено поведение.

Идентификация

Приемане върху себе си личностните характеристики на друг човек. Идентификацията най-често се свързва с понятието за Едипов комплекс / Комплекса на Електра. Когато детето осъзнае своите чувства към родителя от противоположния му пол и олицетвори другия родител в противник. В края на периода на Едиповия комплекс / Комплекса на Електра детето се идентифицира със своя „противник“ или чрез идентификация с родителя от своя собствен пол, така избягва чувството за вина и страха от „кастрация“. Например: Омразата преминава в пълна или частична идентификация.

Интроекция

Привнасяне от външния свят в психиката на неща не характерни за нея. По този начин детето усвоява правилата и нормите, идващи от възрастните. Например: Детето получава инструкции: „Никога не трябва да се постъпва така, защото другите ще те сметнат за лош човек.“

Компенсация

Стремеж към постигане на успехи в област, за която има несъзнавано усещане за малоценност и несигурност. Например: Господина от Фантазиране се чувства слаб и малоценен по отношение атлетичност. Той ще вложи много усилия в това да спортува, да тренира и развива мускулите си, за да се справи с това несъзнавано чувство.

Пренос

включва в себе си елементи от останалите типове. Проявява се най-често при психотерапия - в отношенията с терапевта излизат всички онези несъзнавани съдържания, които са отречени или подтиснати. Например: Бившата съпруга от Отричане на реалността, осъзнава, че изпитва гняв и ненавист към бившия си съпруг и любовницата му.

Интелектуализация

При изпадне в травматична ситуация, започва да се използва прекомерно силно интелекта и разсъдъка с цел да избегне и заглуши емоционалният аспект на ситуацията. Например: „Колкото повече мисля, толкова по-малко чувствам!“

Обръщане срещу себе си

Импулсите, които са „забранени“ / възпрепятствани да се изразяват навън се насочват към самия себе си. Например: Агресията преминава в автоагресия, сексуалният нагон в автоеротизъм и други.

Сублимация

Човек превръща своите „забранени“ импулси в някаква социално приемлива и полезна дейност. Това е позитивен и по-желателен, висш защитен механизъм. Например: Садизмът се сублимира в избора на професия: боксьор, хирург и други.

Изместване

Пренасочване на импулси (например - гняв) от реалната цел (поради опасност) към по-безопасен обект. Например: След санкционирането от вишестоящ, може насъбрания гняв да се излее върху близък човек.

Психосоциална защита

Екстернализиране на вътрешно-психичните конфликти. Например: На сина се поставят големи изисквания, той е длъжен да замести баща си, да достигне социален престиж, който е бил недостъпен за бащата. Или една майка поощрява децата си към скандал, за да може да ги накаже след това, за да реализира гнева си идващ от нещо друго.

Конверсия

Превръщане на импулси, които не може да се реализират в телесни симптоми, чрез които изтласканото желание се демонстрира символично на органно или функционално ниво.Например: Трудност да се преглъща във връзка с неспособност да се преглътне някаква обида или повръщънето, като отвращение от недопустимост на действията на някого.

Отменяне

Действия целящи отменянето на някое зло, което се допуска, че е сторено, като по този начин се елиминира тревожността, породена от първоначалното поведение. Например: Най-напред удряш, а после целуваш.

Потискане

Избягване на тревогата, като не се позволява на мъчителните мисли да проникнат в съзнанието. Например: Реализацията на силното желание на служител да изрази гнева си и да се нахвърли на своя началник или колеги по време на събрание, не се осъзнава актуално и те после забравят отправените им обвинения.
 

Анулиране

Опит да се заглади вината за дадено неприемливо желание или постъпка с помощта на ритуални действия. Например: Жена, изпитваща агресивни чувства към своя съпруг, разглежда сватбената снимка всеки път, когато му се гневи.

Изолация

Отделяне на емоцията от подходящото съдържание и по този начин се получава хладнокръвно справяне с теми, които иначе биха били заплашващи или емоционално претоварващи. Например: Бившите съпрузи се налага да комуникират и след раздялата си, по много различни причини и се стараят това да се случва в рамките на добрия тон, въпреки силните негативни емоции, които изпитват.

Ако сте прочели целия материал, сте се убедили в това, че защитните механизми могат да бъдат положителни и помагащи ни, но и отрицателни, изкривяващи преценката ни за околната действителност и причиняващи ни страдание. И в двата случая няма човек, който да е избегнал влиянието им. Възможно е голяма част от вас да припознаете себе си или някой друг. Това означава, че вече знаете начинът, по който функционира човешката психика. Ако нещо ви плаши, заповядайте в Боуен център, където бързо и с лекота можем да променим всички сетивни възприятия, свързани с конкретна травматична случка от миналото по начин, по който да се чувствате ДОБРЕ ДНЕС и всеки път, когато в бъдеще време се връщате към този спомен. Можем да ви научим как да създавате ново преживяване, вместо припомняне. Човек е свободен да избира реакциите си към събитията, да действа позитивно и да живее щастливо.

Ако въпреки прочететното имате затруднения да се справите сами или просто желаете да ускорите процеса по усвояването му, можете да се консултирате се с нашият терапевт и да разберете: Как Позитивната психология и психотерапия може да помогне във вашият конкретен случай? Защо Позитивната психология е толкова успешна за осъществяване на емоционален тренинг и личностно развитие? - свържете се с Ина Антонова - Позитивен психолог и психотерапевт, специалист в лечението с "Цветята на Д-р Бах" и дългогодишен член на „Международната асоциация по позитивна психология”, или използвайте Формата за запитвания от страницата ни с КОНТАКТИ.

Позитивен психолог         Ина Антонова
и психотерапевт:................................
телефон за връзка:      +359 882 416 567
електронен адрес: ina@bowencenter.bg

Виж още:
▶ Психичните разстройства често са симптом на преумора
▶ Детските психотравми и порасналите невротици
▶ Как стигнах до паник атаките и мога ли да се справя с тях?
▶ Анхедония – неумението да бъдеш щастлив
▶ Справяте ли се с познавателните си изкривявания?
▶ Да обичаш себе си - означава да си здрав
▶ Тревожността води до паник атаки