БЪРНАУТЪТ ЗАСТРАШАВА ЖИВОТА НИ!
Вижте кои са 12-те етапа на бърнаут (емоционално прегаряне)!?
Достигането на емоционално прегряване или още наричано професионално изчерпване - бърнаут (на английски: burnout) е продължителен процес. Не е явление с ясно начало и това е причината да не може да се разпознае лесно без помощта на специалист.
В следващите редове ще се уверите и, че някои от етапите може да не са в резултат на стреса, а други да приемате като нормална част от ежедневието си.
Попадането в клопката на бърнаут обикновено е неусетно – затова в него може да се навлезе прекалено дълбоко. След преминаване на критичната точка (етап 3) излизането от него е невъзможно без квалифицирана външна помощ от терапевт.
Ако в дадена структура един човек е в бърнаут, това е показателно за спецификите на средата и означава, че поне още няколко негови колеги вече са тръгнали по същия път.
Ето как протича всичко:
1. Нужда от доказване и себезаявяване.
Непрекъснато повишаваща се нужда от доказване. Възниква въпросът: Доколко е реална самооценката и дали не е на лице понижаваща се самоувереност?!
2. Непрестанна заетост и фокусиране в работни ангажименти, включително и поемане на допълнителни задачи, освен преките задължения.
Описаните в точки 1 и 2 проявления, може дори да се поощряват от организацията. Но е моментът да си спомним, че човек трябва да бъде отговорен, от една страна към другите, но не по-малко важно е да бъде отговорен и към себе си.
3. Пренебрегване на собствените потребности.
Загърбване на потребностите от почивка и възстановяване. Ограничаване на времето отделено за забавления, семейство, личен живот, хоби, спорт и т.н.
Това е моментът, в който спешно се налага консултация със специалист, за да се избегне влошаване на състоянието и да се възстанови нормалният ритъм на живот.
4. Изолиране на потребностите и конфликтите.
Загърбване на вътрешните и външни противоречия и утвърждаване на свръхангажираността. Започваме да „не виждаме“ или да „забравяме“ потребностите си, например: зараждащи се конфликти в семейството и др., като самото потискане усилва негативното им действие.
5. Промяна на приоритетите при постоянното претоварване.
Стигне ли се до решението, че работата е по-важна от останалите ангажименти и не може да се съвмести с тях, бърнаутът се задълбочава. Но преоценката на ценностите може да доведе и до де-социализация.
6. Упорито отричане на появилите се проблеми.
Тогава когато не просто се игнорират съществуващите проблеми, а има и отказ да се види случващото се в момента в неговата цялост. Това всъщност е и отказ да се види реалния смисъл от доказването и свръхзаетостта.
Очевидно е, че потискането на потребности и конфликти усилва негативното им действие, което намалява работоспособността и се постига точно обратното на желаното.
Възможно ли е да осъзнаем този етап? Категорично: ДА!
Важна роля за това играе обратната връзка, която получаваме от околните и семейството и от това доколко им се доверяваме. Но осъзнаването на проблема, само по себе си не води до решението му, затова не се колебайте да се свържете със специалист психолог, който терапевтично да ви подпомага с насоки, за да излезете от тази порочна спирала.
За съжаление, обаче структурата може да е заинтересувана от това човекът да отделя по-малко време за другите елементи на живота си, за да посвещава все повече от времето си на работата. Ето защо твърдим, че средата създава решаващи условия за бърнаут.
7. Емоционално изтощение и отдръпване.
Значително понижаваща се работоспособност. Ритъмът на ежедневието е променен до толкова, че започва да пречи на регенерирането и предизвиква емоционално изтощение. Още от събуждането сутрин с идеята за работа, стомахът е свит на топка, нищо в усещанията не вещае добри преживявания.
Налице е отдръпване. Не само отдръпване от личния живот, но и отказ от задължения, в които човек не може да се докаже или с които вече не е способен да се ангажира. Появяват се и паник атаки.
8. Промяна в поведението – неудовлетвореност.
Засилва се усещането за неспособност и несправяне. Задълбочава се чувството за професионална неуспеваемост. Появяват се промени в поведението като охладняване към колеги и поверени (напр. инструктор към обучаващи се), загуба на усещане за социална идентичност, дори прояви на цинизъм и провокативно поведение.
9. Деперсонализация и дереализация.
Загуба на чувство за собствената личност и индивидуалност. Деперсонализацията е отделителна защита на организма и се описва като изключване, когато тревогата изглежда непреодолима. Усещане, че си извън тялото си и усещане, че си извън реалността.
Премине ли се този 9-ти етап, сами не можем да се измъкнем. Възниква риск от самоубийство.
10. Вътрешна празнота – пустота и беземоционалност, усещане за липса на чувства.
11. Депресия - болестно състояние на душевна потиснатост.
Силно чувство на меланхолия, тъга, отчаяние, безпомощност и унилост, което може да трае от няколко часа до няколко дни. Ако е налице дълготрайно чувство на тъга и отчаяние, може да става въпрос за заболяване известно като клинична депресия.
12. Пълно емоционално изтощение (бърнаут), за възстановяване от него са необходими месеци терапия при професионалист и не рядко тя е придружена и с медикаментозно лечение.
ПОПИТАЙТЕ НАШИТЕ ТЕРАПЕВТИ: Как в Боуен център, чрез Позитивна психология и психотерапия възстановяваме психичния ви баланс, като ви освобождаваме от бремето на негативните мисли и емоции, за да се стабилизира психиката ви в състояние, такова че да функционира по най-оптималния за вас начин? Още след първите ни срещи, вие ще усетите положителната промяна в себе си: ще имате по-добро самочувствие, и ще започнете да постигате целите си с лекота и увереност, ще се радвате на нови успехи и ще придобиете контрол над живота си, ще спре да ви тежи реалността в България, защото ще осъзнаете, че всичко зависи от вас и вашите нагласи.
За да ускорим резултатите и с цел да се избегне медикаментозно лечение, съчетаваме Психотерапията с Боуен терапия, доказана холистична методика, която се прилага за възстановяване от химичен и хормонален дисбаланс. Съчетаването на двата метода на терапии позволява още по-голямо прецизиране на лечението и гарантира успеха му (това е особено важно при лечението на хронични и „труднолечими и нелечими“ заболявания).