СПРАВЯТЕ ЛИ СЕ С ПОЗНАВАТЕЛНИТЕ СИ ИЗКРИВЯВАНИЯ?

Вижте каква е връзката между логически грешки, когнитивни изкривявания и психични разстройства и се справете се с когнитивните (познавателните) изкривявания!

Много често в кабинета ми влизат объркани хора търсещи отговори на екзистенциални въпроси. Те смятат, че ако стигнат до отговорите, ще решат ситуациите и проблемите си. Облягат се на логиката и се измъчват в опити да открият взаимовръзките довели ги до кризите в живота им. Но аз имам специална изненада за тях: „Логиката е само един от многото инструменти, които биха ни помогнали да подредим мислите и живота си, но не винаги единственият!“

Всъщност, живота ни е низ от логически грешки, които представляват „субективна действителност“ - изкривени форми на мислене, при които неправилно се представят аргументите в полза на нашата лична позиция. Това се случва при нарушаването на логическите закони и при допускането на системни грешки в преработката на информацията. Напълно нормално е, защото ние възприемаме света от гледната точка на субективният си житейски опит и натрупани към дадения момент познания. Проблемът идва от това, че когнитивните изкривявания са погрешни мисли или идеи, които пораждат негативното мислене и негативните емоции.

Всички имаме когнитивни изкривявания, но за да се справим с тях е необходимо да ги опознаем, а след това да започнем да ги контролираме. Последното се налага, поради факта, че когнитивните (познавателните) изкривявания, според теорията на Дейвид Бърнс, водят до появата на психични разстройства.

Най-често срещаните когнитивни изкривявания са:

1. Мислене от типа „всичко е или черно или бяло“

Не се допуска идеята за нюанси. Това е мислене от типа „всичко или нищо“, „винаги или никога“, „няма друга алтернатива“ и „или..., или“…  Възприемане на всяка грешка като провал. Това е един нереалистичен начин на мислене, формиращ основата на перфекционизма. В живота не съществуват абсолютни стойности. Мислейки така, изграждаме нереалистични очаквания към себе си, които няма как реализираме. Ако сте жертва на този тип мислене често използвате думи като: „никога”, „винаги”, ‚всеки”. Например: „Винаги, когато опитам, се провалям!”
 

2.  Свръхгенерализация

Съсредоточаваме се в един негативен резултат и решаваме, че щом веднъж ни се е случил даден провал, то ще ни преследва вечно. Пример: „Срещата беше пълен провал… Ще си остана стара мома/ерген.” – Типичен пример за етикиране (крайна форма на свръхгенерализацията) „отхвърлен човек“ – щом веднъж е преживял любовно разочарование, той си мисли, че е обречен завинаги. Обикновено етикетирането е свързано със силна емоция. Вместо да обясним грешката, ние прикачваме негативен етикет на себе си или на другите. Пример: ако някой ни попита нещо, което не знаем, ние решаваме, че сме „некомпетентни“. Същият етикет можем да закичим и на някой, който не знае нещо, което ние го питаме.

3. Мисловен (ментален) филтър

Тук акцента се поставя върху негативното и игнорираме напълно позитивното – изваждаме от контекста отделен негативен детайл, концентрираме се върху него и започваме да виждаме и останалата част от картината като негативна. Пример: едно малко негативно събитие е способно да направи денят ми ужасен, независимо колко хубави неща са ми се случили днес.
 

4. Омаловажаване на позитивното

Дискредитираме и дискриминираме позитивните преживявания, в повечето случаи, за да убедим себе си, че те са маловажни или незаслужени. Например: получаваме комплимент за извършена работа и го посрещаме с – „Няма за какво! Нищо не съм направил!“. Този начин на действие ни ограбва радостта ни от постиженията и преживяванията.
 

5. Прибързани заключения (четене на мисли)

Предубедените заключения са прибързани свободни импровизации и негативни изводи, защото за тях нямаме реални факти и доказателства или дори имаме доказателства за обратното. Среща се в две форми: четене на мисли и грешка на ясновидеца:

5:1. Четенето на мисли - правим предубедени заключения, че друг ще реагира по даден негативен начин или ще си помисли нещо лошо за нас. Това често срещано когнитивно изкривяване (предимно засягащо нежната половина от човечеството) е свързано с идеята, че „знаем какво другите хора си мислят за нас“ или, че „би трябвало другите да знаят какво ние мислим, чувстваме или желаем“ в даден момент. Но не винаги е налице очакваният резултат! Например: разминаваме се с колега, който само ни поздравява с една дума, без да се спре за разговор и ние веднага си помисляме, че той сигурно ни е сърдит за нещо, вместо да допуснем, че може да има натоварен график.
5:2. Грешката на ясновидеца – появява се тревога, че нещо лошо ще се случи и това се възприема като свършен факт. Това изкривяване води до чувството за безнадеждност и обреченост при депресиите и тревожните разстройства.  Например: „При всеки звън на телефона очаквам да чуя, че се е случило нещо лошо негативно.“.

6. Преувеличаване и омаловажаване

Апокалиптичността е на лице, когато очакваме да се случи възможно най-лошият сценарий. Склонни сме да преувеличаваме своите грешки, страхове и недостатъци.

6:1. „Апокалиптичното мислене“ (Преувеличаване) е преувеличение с акцент върху възможно най-лошия сценарий в ситуации, в които въпреки трудностите, изхода е възможен. Апокалиптичното мислене е типично за фобиите.
6:2. Омаловажаване (Минимизиране). Прилага се към собствени или чужди качества или постижения. Омаловажаваме силните си страни и ги правим да изглеждат незначителни. Пример: болезнено подценяваме способността си да се справим на база собствените си качества или чужди несъвършенства.

7. Повлияване от емоциите

Емоционални доводи - карат ни да мислим и взимаме решения на базата на емоциите, вместо на логиката и обективната реалност. Пример: „Чувствам се неспособен, следователно съм такъв.“.  Често, следствие от този начин на мислене, е отлагането, при което ние изчакваме и не действаме, защото не се чувстваме готови. Оставяме се емоциите да ръководят живота ни напълно. Завъртаме се в омагьосан кръг – чувстваме се зле и спираме да действаме, което ни кара да се чувстваме още по-зле и да мислим дори още по-негативно. И така до безкрай… Например: „Днес не съм в настроение за нищо, няма да ставам от леглото!“

8. Мислене от типа ''трябва'' / ''не трябва''

Това е насилие по отношение на себе си, хората и ситуациите. Още от деца чуваме: „Трябва да си изядеш закуската!“, „Не трябва да правиш това!“ и приемаме тези думи за начин да мотивираме себе си или околните. За съжаление, обаче постигаме обратен ефект – демотивират и оставят усещането за упражнен натиск. Последиците от това са чувство на вина, неудовлетворение и дори раздразнение.

9. Персонализиране

Приемането на всичко лично включва поемане на отговорност за неща, които са извън нашия контрол. Така възприемаме себе си като причина за негативни външни събития, без реално това да е така. Персонализирането води до ненужни вина и неудовлетворение. Пример: казваме си, че именно нашето поведение по време на дадена бизнес среща е причина за неподписаните споразумения.

10. Реципрочност (взаимност)

Нереалистичното очакване, за това че щом направим нещо добро за някого, той следва да ни върне същото количествено и качествено. Последствията от това ни очакване най-често са:

10:1. Търсене на лично признание – смятаме, че за направеното от нас безусловно заслужаваме да получим одобрение, любов, приятелство, подарък, похвала или нещо друго. Ако това не се случи, у нас се поражда гняв от нереализираните очаквания, че другите знаят за това наше вътрешно убеждение и безусловно са приели да реализират плана ни, а не го правят.
10:2. Постоянен натиск – смятаме, че ако оказваме достатъчно дълго натиск върху другия, той накрая ще се промени или ще се съгласи с онова, което искаме. Често резултатът е обратен ефект и другият се изолира от нас, защото започва да се чувства емоционално притискан или дори задушаван.

11. Избирателни умозаключения

Аргументираме се, чрез изтъкване маловажни детайли и пропускаме много по-съществени факти и информация. Има два типа:

11:1. Приемане на желаното за реалност – желаното се превръща във възможно, а щом е възможно, следователно ще се случи - тогава то е реално.
11:2. Приемане на нежеланото за реалност – тук водещ е страхът, който „се превръща“ в силна вяра в реалното съществуване на нежеланото.

12. Доказване на правота

Изразява се в постоянен стремеж на всяка цена да докажем, че нашите мнения, виждания и действия са истинни и правилни, без значение дали това е необходимо и без да помислим, че това предизвиква отрицателни емоции в другия човек.

Когнитивните изкривявания стоят в основата на депресията и тревожните разстройства, но не само… Всички ние имаме когнитивни изкривявания, които ни пречат да взимаме реалистични решения и предизвикват силни негативни емоции в нас. Това по никакъв начин не трябва да ни плаши, защото практиката показва, че ние сме по-силни от тях. Разбира се, никой не е казал, че ще бъде лесно, но когато започнем да ги разпознаваме, ще можем да се противопоставим на негативното им влияние върху нас.

Ако въпреки прочететното имате затруднения да се справите сами или просто желаете да ускорите процеса по усвояването му, можете да се консултирате се с нашият терапевт и да разберете: Как Позитивната психология и психотерапия може да помогне във вашият конкретен случай? Защо Позитивната психология е толкова успешна за осъществяване на емоционален тренинг и личностно развитие? - свържете се с Ина Антонова - Позитивен психолог и психотерапевт, специалист в лечението с "Цветята на Д-р Бах" и дългогодишен член на „Международната асоциация по позитивна психология”, или използвайте Формата за запитвания от страницата ни с КОНТАКТИ.

Позитивен психолог         Ина Антонова
и психотерапевт:................................
телефон за връзка:      +359 882 416 567
електронен адрес: ina@bowencenter.bg

Виж още:
▶ Психичните разстройства често са симптом на преумора
▶ Детските психотравми и порасналите невротици
▶ Как стигнах до паник атаките и мога ли да се справя с тях?
▶ Анхедония – неумението да бъдеш щастлив
▶ Биполярно, личностно разстройство или шизофрения - разлики?
▶ Да обичаш себе си - означава да си здрав
▶ Тревожността води до паник атаки