ТРЕВОЖНОСТ И СТРАХ ОТ САМОТА

Когато се тревожите прекалено много, това може да е обичайно проявление на стресор – например текущ мисловен конфликт, но може и да е знак, че имате една често срещана диагноза – тревожност или генерализирано тревожно разстройство (ГТР).

Тревожни сте, когато ви се случва да чувствате, че стомахът ви се свива и ви е трудно да дишате, че сърцето ви бие учестено и подобни ситуации се повтарят отново и отново. Тези състояния пречат на концентрацията и идват сякаш от нищото, примерно – докато водите рутинен разговор. Случва ви се системно да не можете да спите, защото премисляте отново и отново ситуации от ежедневието и разработвате сценарии за бъдещи събития. Ако не бъдат овладени, тези състояния могат значително да изменят живота ви и ежедневното ви функциониране. Те могат да доведат до това да напуснете работа, да прекратите връзката си, да търсите изолация от близки и приятели и значително да влошите качеството си на живот. Когато тези състояния зачестят, ще започнете битката с невидимите врагове: паник атаки (ПА), обсесии (натрапливи мисли), компулсии (натрапливи действия), хипохондрия (страх от болести) и други подобни. В резултата на състоянието си ще започнете посещения при най-различни здравни специалисти, докато по трудният начин разберете, че всичко това не се дължи на заболяване, а е отказ на мозъка ви да приеме, този неотработен свръх стрес.

Разбира се, не всяко състояние на тревожност е диагноза. Всеки има моменти, в които се притеснява относно развитието на различни ситуации, когато изпитва съмнение дали ще се справи с ежедневните предизвикателства в живота си, дори моменти, в които изпитва страх за бъдещето си. Тревожността нараства особено в периоди на големи промени –  при смяна на семейното положение, при значителна професионална промяна, при поемане на родителската роля, при сериозни житейски ситуации, с които трябва да се справим без достатъчно подкрепа и много други. Така ежедневният стрес също носи своите моменти на тревога, но „обичайната“ тревожност като цяло има причина и отминава с разрешаването на проблема или приключването на тревожната ситуация.

В основата на тревожността стои фундаментален механизъм за оцеляване, така нареченият отговор „бий се или бягай“, който се задейства, когато се почувствате застрашени. Тревожността е като алармиращ механизъм, който може да бъде задействан от реална опасност, но и просто от нещо, което единствено субективно възприемаме за опасно, като например „страха от самотата“.

Безброй хора създават връзка с някого, за да избегнат самотата. Те вярват, че ще намерят човек, с който може да се чувстват добре или спокойно и може би да намерят любовта. И така се впускат във комерсиални връзки, в които очакват отплата на вложените от тях усилия, а не заради любовта, която по презумпция е безкористна.

И точно тези хора, в тези връзки, се чувстват още по-самотни, защото самотата е избор, а не състояние. Когато водещи са користните мотиви при създаване на интимна връзка се засилва усещането за отчуждение, което поражда още по-голяма тревожност и от преди човекът да влезе във връзката и многократно увеличава усещането за самота и празнота, например че не е разбран, че нещо пак не му достига.

От една страна, тревожността от самотата е силен стимул за влизане във връзка. Човек искрено вярва, че така ще облекчи тези симптоми и ще успокои вътрешната си тревога. Но това е повика на невротичната нужда от любов и валидация, а не желанието за споделяне на духовни и физически светове. Защото от друга страна, човек не принадлежи на никого и самотата, ако не я приеме като естествено човешко състояние – раждаме се и умираме сами, се превръща в саморазрушителна битка на психиката с действителността.

Когато човек влезе във връзка и вярва, че е победил ужаса от самотата си, то е налице невротична самота, която от своя страна е плод на нарцисизъм, комплекс за малоценност и/или травми от детството. Такава връзка е всичко друго, но не и създадена от любов.

Тревожността, породена от самота, се среща при психически лабилни и нездрави хора. Те стават като паразити за другите – само взимат, но нищо не дават. Само искат. Тревожните от самота хора изискват прекомерна любов, внимание, обич, залепват се за другите, търсят постоянно доказателства за всеотдайността на другия. Вкопчват се във „гостоприемника“ си и изсмукват цялата му жизнена енергия, като се стремят да го обсебят и напълно да го лишат от правото му на лично време и пространство. В подобни връзки „жертвата на тревогата от самота“ е скрит агресор воден от единствената цел да доведе всичко в тази връзка до очакванията си и когато това не се случва, наяве излиза насилническата му природа. Целта на всеки негов ход е да получи „любов“ и/или връзка на всяка цена, често на принципа: „Длъжен си да останеш с мен и да ме обичаш, въпреки, че това застрашава живота ти“.

Ако човек не се чувства добре със себе си, той няма да намери запълване на празнотата си с никой друг, защото никога нищо не му е достатъчно. Това състояние трябва да се овладее навреме, за да не прерастне в анхедонизъм (невъзможност за преживяване на удоволствие), но хората се притесняват да потърсят помощ, независимо от огромните негативни ефекти, които този вид заболявания могат да имат върху живота им. Много хора считат, че тревожността не е истински проблем на психичното здраве, защото всички се тревожат. Има случаи на пациенти, които едва след десетина години на поддържане на симптомите на тревожност, решават да потърсят терапевтична помощ.

Решението на проблема при тревожността от самотата е осъзнатост, зрялост, развитие на Аз-а, чрез редица психотерапевтични техники, например когнитивно-поведенческа терапия.

• Когниция – това са нашите мисли, вярвания и предположения. Нашите мисли влияят на начина, по който се чувстваме и това как реагираме на събитията и предизвикателствата, както с нашата психика, така и физически с нашето тяло.

• Поведение – то може да бъде както следствие, така и причина за различни наши когниции. Цели се неговата реална промяна в краткосрочен план. Един обичаен начин за описване на връзката между когниция и поведение е следния модел, наречен “горещ кръст”. Той показва как мислите, чувствата, поведението и усещанията от тялото си взаимодействат.
Това е психотерапевтичен подход, насочен към решаването на проблеми, свързани с дисфункционални (неправилно функциониращи) емоции, поведения и възприятия чрез целево-ориентирана и систематична процедура. Наименованието е използвано за да се обозначат разнообразни практики като поведенческата терапия и когнитивната терапия и да се отнесе към терапията, базирана на комбинацията от поведенчески и когнитивни изследвания.

Този подход се основава на теорията, че поведението и емоциите отчасти се причиняват от когнитивни процеси, които човек може да се научи да променя. Когнитивно-поведенческа терапия използва принципите на модификацията на поведението за установяване на протичащите в пациента познавателни процеси и за идентифициране на тези от тях, които могат да причинят проблеми. За намаляване на нежелателните когниции, за предлагане на нови познания и начини на мислене относно проблема и за тяхното укрепване се използват поведенчески техники.

Разбира се, при всеки човек подхода е различен и добре да бъде базиран на прецизна психоанализа, за да се прецизират последващите психотерапевтични дейности. За съжаление редица специалисти не владеят пълната гама от подходи и инструменти за решаването на подобни психични състояния, затова е от особена важност да бъде подбран точният специалист, за да се постигнат бързи и трайни резултати от провежданата терапия.

Ако сте готови да се разделите с проблемите си и желаете позитивна промяна за себе си и околните: свържете се с нашият терапевт за индивидуално консултиране. Разберете как Позитивната психология и психотерапия може да помогне във вашият конкретен случай? Защо Позитивната психология е толкова успешна за осъществяване на емоционален тренинг и личностно развитие? - свържете се с Ина Антонова - Позитивен психолог и психотерапевт, специалист в лечението с "Цветята на Д-р Бах" и дългогодишен член на „Международната асоциация по позитивна психология”, или използвайте Формата за запитвания от страницата ни с КОНТАКТИ.

Позитивен психолог         Ина Антонова
и психотерапевт:................................
телефон за връзка:      +359 882 416 567
електронен адрес: ina@bowencenter.bg

Виж още:
▶ Раздразнителност, тревожност и безпричинно безпокойство
▶ Как стигнах до паник атаките и мога ли да се справя с тях?
▶ Детските психотравми и порасналите невротици
▶ Как да променим манталитета на жертва и да си възвърнем силата?
▶ Какви са защитните механизми на психиката?
▶ Какво сте: агресор, жертва или спасител?
▶ Боуен техника за управление на стреса