КАК ДА СЕ СПРАВИМ СЪС СТРАХА И ДА НЕ СЕ БОИМ?
Какво да направя, за да не ме е страх? Какво да правя със страховете си? Всичко ми е ясно, но в действителност се страхувам да действам реално, какво да правя? Това са най-разпространените въпроси, които чувам от хората, които са във фазата да вземат решение по ключови сфери от живота си. И практически всеки от нас се е сблъсквал със следното изказване "Разбирам нещата, съгласен съм с всичко, но в мен се е загнездил страх и затова нищо не съм направил вече месец/половин година/година." Всеки, който се стреми към реални осезаеми действия, а не само към четене и разсъждаване. Дори ще е по-правилно да се каже, че със страховете и сериозните съмнения не се сблъскват само тези, които не правят нищо извън рамките на своята зона на комфорт. Тоест тези, които не се развиват. Но за тях няма, и какво да говорим.
Та значи сте готови да действате и вече действате, но се страхувате. От всеки ъгъл надничат опасения и рядко срещате подкрепа, какво да правите в такъв случай?
Ще перифразирам любимият си цитат от Мураками: "Страхът е неизбежен. Но е личен избор на всеки дали да се страхува или не". Още един цитат, но от Пауло Куельо:
"Смелостта не е липсата на страх, а способността да направиш така, че той да не те парализира".
Страх има и ще има. Приемете това. Съмнения е имало и ще има. Недоверие към промените от страна на околните е имало и ще има. Проблеми и липсата на запалителна искра в живота е имало и ще има, докато не започнете да се променяте и осъзнато да създавате собствения си опит, въпреки това, че страх е имало и ще има.
Страхът преминава само с опита при това не до край.
КАКВО ДА НАПРАВИТЕ, ЗА ДА НЕ ВИ ПАРАЛИЗИРА СТРАХА?
Щом си имате работа със страха е полезно да разберете неговата природа. Страхуваме се да си пъхнем ръката в огъня и това е нормална реакция на организма спрямо реалната опасност да се опариш и изгориш на момента, но и се страхуваме от толкова много други неща, които към момента не заплашват съществуването ни. Това са така наречените страхове на ума - илюзорни проекции, извикани защото не присъстваме в сегашния момент. Постоянното блуждаене в миналото или разконцентрираното измисляне на варианти за бъдещето, води до раздуването на страховете до размери, които да ни пречат да се мръднем от мястото си.
Страхуваме се:
- да се запознаем със симпатичен непознат. "Ще откаже" и егото ви ще се спомине, без да преживее такъв позор.
- да пътешестваме сами. "Ще ме изядат канибали" или посмъртно ще ви заговорят на непознат език.
- да летим със самолет - "Ще се разбием". Толкова често сте падали от самолети в живота си, че ако се случи отново ще умрете от страх. Но да пътувате с кола не ви е страх, дори да сте преживяли катастрофа.
- да започнем бизнес - "Нищо няма да се получи, ще банкрутирам". Като че ли сега всичко ни се получава и сме станали милионери, та ще съжаляваме, ако банкрутираме.
- да напуснем работа. Такъв страх е изцяло нерационален и необоснован, дори не искам да го коментирам. След като веднъж сте намерили такава работа, значи пак ще намерите такава подобна.
- да учим нещо ново - "Няма да се справя". Пълна аргументация за страха.
- да променим живота си - "Ами, ако стане по-зле". Затова е по-добре нищо да не правите и така автоматически ще се подмладите, ще забогатеете и ще процъфтите.
Обаче имам един въпрос - как така не ви е страх да стоите на едно място? (Ще ви подскажа - защото не става дума за реални опасности, каквито са реалните страхове. Затова не се страхуваме от реален застой, а се пазим като от огън от илюзорните фантазии, защото и без това рядко сме в реалността, само когато потушаваме мисли с подобен характер.)
Нито един от тези страхове няма отношение към реалността с името "настоящ момент", но по-лошото е, че изключително рядко подобни страхове имат нещо общо с опита ни. Основата им е толкова илюзорна, както и конструкцията, затова трудно се оправяме с тях с помощта на рационални доводи и убеждения.
ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТИ ИЛИ КАК ДА СЕ ДОГОВОРИМ СЪС СТРАХОВЕТЕ СИ:
Определете, с какво си имате работа - с реална опасност или със страх от ума.
Реалната опасност е нещото, което ни застрашава тук и сега (загубените пари, а не възможността да ги загубите). Страховете на ума са това, което проектирате (но липсва в настоящия момент), опирайки се на миналото (миналия път не ми се получи и се страхувам, че и този път ще е така) или на бъдещето (не сте пробвали, не знаете, какво е, но ви е страх).
По-лесно е да се пребориш със страховете от миналото, защото имат някаква реалистична база - миналия опит. Между впрочем, такива страхове ни пречат значително по-рядко, отколкото страховете от бъдещето.
Стратегия за укротяване на страха, загнездил се от миналия ни опит:
- Направете анализ относно това, какво точно сте правили миналия път, и коя е била причината за грешката (от която сега толкова много се страхувате).
- Този път го направете по друг начин като се стремите да избегнете повтарянето на миналите си грешки.
Основната формула на живота е - "Най-голямата глупост е да разчитате на промените, а да продължавате ден след ден да правите едно и също".
Затова ще започнете ден след ден да правите нещата различно. Няма от какво да се страхувате. Трябва да се радвате, че не повтаряте миналия опит и не стоите на едно място, задължително е всичко да се промени към по-добро. Между другото, през този процес преминават абсолютно всички хора на действието първоначално. Рядко нещо се получава от първия път. В този случай страхът се отвява в процеса, който не повтаря схемите на миналия погрешен опит. Повече от достатъчно е просто този път да направите нещата по-добре от преди, за да не се страхувате и за да ви се получат.
Разбира се, че има вариант след един отказ на красива непозната, повече да не се запознаете с друга чак до края на живота си, след провал в бизнеса, повече никога да не се захващате с бизнес. "Животът е личен избор и в това е главното му достойнство".
Но най-разяждащи и тежки са страховете, основани на очакванията в бъдеще. Тяхното коварство е в пълната илюзорност. Логиката ви си има работа с несъществуващ опонент, затова е толкова трудно да се успокоите със здравомислещи разсъждения и примери. Който и да е пример - личен или на приятелите ви, е реален, защото е от натрупан и осъществен опит, а страховете от бъдещето нямат нищо общо с опита и реалността.
Стратегия за укротяване на страха от несъществуващото бъдеще:
- Дайте на това явление име. Уговорете се със себе си, че този страх е от бъдещето, което не съществува и няма да е във вида, който сега си представяте. Когато си дадете сметка, че това е безпочвен страх на ума (без някакви реални основания), размерът му започва да се смалява и такъв страх вече не ни изглежда толкова голям и неконтролируем.
- Предайте се на най-плашещият ви страх и завинаги ще се очистите от него. Един път си позволете да разгърнете най-неприятния сценария: "Какво ще стане, ако":
- Какво ще стане, ако не се справя и падна ниско?
- Ще започна възхода си отначало. А какво ще стане, ако никога така и не се реша на такава промяна?
- Какво ще стане, ако напусна работа и не сполуча в бизнеса?
- Ще си намеря работа. А какво ще стане, ако никога не осъществя идеята си и цял живот работя като мениджър от средните звена?
Не повече от един път трябва да проиграете това с ясното разбиране, че не стоите пред реална опасност, а пред илюзорен страх, който след такъв откровен разговор, по правило, си подвива опашката.
Страховете от бъдещето се укротяват със стратегиите на настоящето. Ако сте изяснили за себе си, накъде отивате, и какво правите, вървете и правете, а въпросите (те същите и проблеми) решавайте според реда им на постъпване в настоящето.
Решавайте само това, което ви е нужно за днес - останалото правете според замисъла си.
КАКВО ДА ПРАВИМ, АКО ПРЕД СЕБЕ СИ ИМАМЕ РЕАЛНА ОПАСНОСТ В МОМЕНТА?
Повярвайте ми, това почти не опира до вълненията и преживяванията. Като правило или ще замръзнете на място, като заек в люцерна, или изцяло ще се съвземете за момент и ще станете максимално осъзнати като действате според ситуацията и я решавате, а не обмисляте.
Ако сте заекът от люцерната - избягайте напосоки от пазача. След това ще си намерите друга храна, друг заек и ще заживеете нормално като хората (т.е. зайците), но засега просто бягайте от пазача.
Ако съпругът ви посяга редовно (това е реална опасност), няма за кога да обмисляте глобално живота си и да продължавате с години да "гледате" това. Определете само, как да изкарате настоящия месец и бягайте, останалото решавайте в движение.
Големите задачи никога не се решават веднага. Стратегията винаги е една - баницата се яде на хапки, сдъвканата и погълната хапка, отваря място за следващата. Всеки огромен товар, разпределен на поносими части е лесен за носене.
Ако се окажете във падащ вертолет, както се случи на мен, няма да ви е страх (страхът, между другото, дойде след това, когато видях счупените перки и странично стъкло на кабината, но това вече беше страх от миналото). Тогава пред мен просто се изреждаха моментите. Седях отпред, на мястото на екскурзовода, и не видях, че навън вече трошим дървета - просто почувствах, че не се издигаме нагоре, а сякаш ни теглеше надолу. В мен се бяха втренчили 30 чифта очи и се бяха вкопчили чифт ръце, които не ме пуснаха до края. От момента, в който през ума ми мина "Падаме"до самия край, докато здраво наплашените (и заради вероятността от пълният резервоар да се взриви) хора, един по един излизаха от "приземилия" се буквално над пропастта вертолет (по някакво чудо не паднахме оттам, а долу течеше буйна река), аз през цялото време повтарях с пълен глас: "Всичко ще е наред, всичко ще е наред". На руски и на английски, защото групата беше интернационална. Не знаех, какво диктуваше действията ми, всичко беше на автопилот. Бях една от последните напуснали машината след последните пътници заедно с пилотния екип. При падането, силно се наклонихме напред, дори се придвижихме едва и спряхме с вдигната опашка. Ако паника беше обзела стоящите напред хора, то тези от задните редове (беше пътнически въртолет с редове) щяха да се втурнат един през друг напред и щяхме да паднем в пропастта.
Благодаря се, че дори това не ми образува страх от полети, въпреки че имаше основание. Аз просто точно и твърдо реших за себе си, че ще пътешествам и летя много по света, поради което има смисъл да приема самолетите и вертолетите като средства за придвижване.
Ако някакъв страх ви посещава редовно, измислете си вдъхновяващата ви фраза и я повтаряйте всеки път, когато се появи. Не се церемонете със страховете, много по-ефективно е да им давате изцеляващия еликсир на бодрите думи, отколкото да се ровите до безкрайност в причините, които по-скоро дори не съществуват.
Ние творим опита си чрез думите и мислите, затова е полезно да имате в арсенала си аптечка с такива словесни заготовки-хапчета, които да ползвате всеки път, когато изплува нещо болезнено като паралелно с това изцелявате и причините за страданията си - така малко по малко, внасяте осъзнати промени в живота си. Нищо не лекува така всяко вълнение и съмнение, както фокусираното действие към целите, които те вдъхновяват лично.
Желая на всички смелост и напредък, тогава страховете не биха били пречка.
Ние, специалистите от Боуен център, знаем, че тайната на щастието се корени в хармонирането със света, който ни заобикаля затова, чрез Позитивна психология и психотерапия възстановяваме психичния ви баланс, като ви освобождаваме от бремето на негативните мисли и емоции, за да се стабилизира психиката ви в състояние, такова че да функционира по най-оптималния за вас начин. Още след първите ни срещи, вие ще усетите положителната промяна в себе си: ще имате по-добро самочувствие, и ще започнете да постигате целите си с лекота и увереност, ще се радвате на нови успехи и ще придобиете контрол над живота си, ще спре да ви тежи реалността в България, защото ще осъзнаете, че всичко зависи от вас и вашите нагласи.
За да ускорим резултатите и с цел да се избегне медикаментозно лечение, съчетаваме Психотерапията с Боуен терапия, доказана холистична методика, която се прилага за възстановяване от химичен и хормонален дисбаланс. Съчетаването на двата метода на терапии позволява още по-голямо прецизиране на лечението и гарантира успеха му (това е особено важно при лечението на хронични и „труднолечими и нелечими“ заболявания).
ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ: Как Позитивната психотерапия и Боуен терапията могат да помогнат във вашият конкретен случай и защо Позитивната психология и Боуен техниката са толкова успешни в лечението на много сложни състояния и редица психични проблеми? - се свържете се с Ина Антонова - Позитивен психолог и психотерапевт, специалист в лечението с "Цветята на Д-р Бах" и дългогодишен член на „Международната асоциация по позитивна психология”, или използвайте Формата за запитвания от страницата ни с КОНТАКТИ.
Позитивен психолог Ина Антонова
и психотерапевт:................................
телефон за връзка: +359 882 416 567
електронен адрес: ina@bowencenter.bg
Виж още:
▶ Каква е разликата между психотерапевт, психолог и психиатър?
▶ За всяко заболяване има логично обяснение
▶ Как щастието влияе на здравето
▶ Какво е общото между секса и страхa
▶ Програмирай съзнанието си за щастлив живот
▶ Групи за взаимопомощ и подкрепа
▶ Как да променим манталитета на жертва и да си възвърнем силата?
превод и предложение: Анита
Виж още: