КАК ЩАСТИЕТО ВЛИЯЕ НА ЗДРАВЕТО?
Прекалено много внимание се отделя на изучаването на стрес, депресии и връзката им със заболявания, а назад се изтиква биологията на приятните усещания. Ако се наблегне на това защо не посещаваме лекаря, когато сме щастливи и весели, това би обезценило важността, която се отдава на неразположенията, основен източник на приходи на компаниите, произвеждащи лекарства. Има много начини да изпитаме удоволствие в мозъка си, а щастието може да се окаже онази ключова емоция, която предпазва и спира процеси в клетките, водещи до заболявания.
Изкуствено щастие
Мозъка има различни химически системи, които регулират електрическите дейности на хората, като ходене и спане.
Например, вещество, наречено допамин се разпространява из мозъка от специализирани нервни клетки, когато човек постигне някаква награда, като задоволяване на жажда или глад, спечелване на игра или взет изпит. Допамина често се нарича хормона на наградите.
Ендорфините играят в мозъка роля на естествени болкоуспокояващи.
Друго вещество, наречено серотонин, играе важна роля при умственото спокойствие, което е важен фактор за заспиване. Не е напълно ясно за какво служи съня, но се знае, че не можем да оцелеем без него. Облекчението от безпокойствието и нервността, което получаваме от серотонина, също може да доведе до възстановяване след депресии.
Много хора по света се опитват да имитират действието на тези хормони с помощта на забранени вещества, което обаче не е щастие. Много хора използват дори храна като източник на радост, но прекаляването с нея не е щастие.
А дали има изобщо хапче за щастие? Учените знаят, че това е погрешно зададен въпрос. Нито има изкуствено такова вещество, но и самото задаване на въпроса означава дълбоко неразбиране на това как мозъка и хората като цяло, работят.
Щастието е директно свързано със здравето
Доктор Дерек Кокс, директор по обществено здраве в националната здравна служба „Дъмфрис енд Голуей“, изказва предположение, че здравните професионалисти в продължение на десетилетия са пренебрегвали важен момент в подобряването на общественото здраве.
„Прекарахме години да обясняваме на хората как да живеят по-здравословно. Нарастват обаче доказателствата, че щастието може да се окаже могъщ съюзник за постигане на добро здраве.“ – казва Кокс.
Науката за щастието все по-често обръща внимание на връзката между щастлив живот и доброто здраве. Андрю Стептоу, кардиолог и професор в университета в Лондон, е открил, че щастливите хора имат по-голяма защита от сърдечни и мозъчни удари.
„Знаем, че стреса като цяло има лош ефект върху организма, и води до лоши изменения по отношение на здравословното състояние. Това, което предполагаме, че се случва, е, че щастието има противоположен на стреса ефект, както и оказва защитен ефект по същия биологичен начин.“ – казва Стептоу.
Какво се случва с клетките ни, когато сме щастливи?
С нарастването на броя на хората с различни депресивни симптоми, учените се мотивират да извършват мащабни изследвания на биологичните основи на разстройствата на настроението и отрицателните им ефекти. Тепърва обаче се започва паралелно мащабно изследване на позитивни ефекти.
Конкретно учените ще проучват как позитивни емоции като надежда, оптимизъм и духовност могат да окажат положителни ефекти и върху здравето ни. Учението на позитивната психология насърчава учените да изучават превенцията на болести, определяйки настроенията и личностните качества, които допринасят за положителни емоции и повишаване качеството на живот.
Известно е, например, че по-щастливите хора, в сравнение с по-малко щастливите, имат по-добре функционираща имунна система, намален риск от сърдечни заболявания, и се радват на по-голямо удовлетворение от брака и работата си.
Учените се опитват да намерят потенциални биологични маркери. Депресираните хора имат по-ниска концентрация на пролактин. Повечето хора асоциират този хормон с произвеждането на майчино мляко, но той е отговорен за огромен брой функции, като метаболизма, регулирането на имунната система и развитието на панкреаса. С повишаването на нивата на пролактин, се появяват и положителните му ефекти върху щастието, и върху здравословното състояние.
За да се предпази мозъка от стрес, се произвежда протеин, наречен BDNF, който има защитна и възстановяваща функция върху невроните за паметта, и действа като рестарт бутон. Затова често се чувстваме като преродени и с ясна преценка, и дори щастливи, след моменти на силен стрес.
В същото време се отделят и ендорфини – друг хормон за справяне със стреса. Основната задача на ендорфините е да сведат до минимум дискомфорта и да блокират усещането за болка, като стимулират центъра на удоволствието, което може да доведе дори до еуфория.
BDNF и ендорфините са причината да се чувстваме толкова добре след тренировка. Плашещото е, че към тях се развива пристрастяване, подобно на това към наркотици, но разликата, е, че тези хормони са полезни за нас.
Мозъка започва да произвежда ендорфини в резултат на много различни дейности. Когато се нараним, или яден люти чушки, получаваме голяма доза, за да се намали болката. И тъй като ендорфините са част от системата на награда на мозъка, различните хора ги произвеждат при различни ситуации – приятен разговор, вкусна храна или слънчеви бани. По този начин мозъка ни казва, че сме задоволени, и ни кара някой друг път пак да повторим тази дейност.
Положителните ефекти от тези хормони са много – стимулира се растежа на нервни клетки и производителността на мозъка, повишава се способността ни да мислим и анализираме, и води до повече щастливи мисли.
Защо щастието не може да е химично вещество?
Хората сме така създадени, че да се наслаждаваме на общуването едни с други. Основното, което ни сближава е това да си вярваме, да можем да отгатваме поведението на другите. Всичко започва от предшествениците ни бозайници. Когато се грижат за малкото си, всички бозайници формират силна връзка с него. Когато малкото порасте, то също ще стане родител, което включва драматични личностни проблеми. Хората наричаме това влюбване.
Учените откриват, че хормона окситоцин е виновен за всичко това, за промяната в поведението, за да станем родители. Окситоцина сам по себе си не предизвиква радост, а обратното – безпокойство, защото разрушава съществуващите модели на връзки между невроните на опита, така че да може да се придобие нов опит. Разбираме това най-драматично като ужасяващата загуба на идентичност и самоконтрол, когато се влюбваме за първи път.
Изграждането на взаимно доверие идва след това, чрез съвместни дейности. Танцуването и отборните спортове са чудесен пример как чисто физически създаваме връзка помежду си и се учим да си вярваме един на друг.
Така че окситоцина не е хормон на щастие, а механизъм на мозъка да изгражда доверие.
Да мислим, че определено вещество поражда щастие, е все едно да приемаме свиренето на цигулка като търкане на конски косъм в жица. Ние създаваме собствената си радост като се научаваме да си имаме доверие.
Силата на позитивните мисли
Всяка мисъл води до производство на вещества в мозъка. Негативните мисли забавят работата на мозъка, като в най-тежките случаи се стига до отслабване на мозъчната дейност и депресия. Позитивните мисли пък намаляват нивото на кортизол и повишават производството на серотонин. Това помага на мозъка да работи на пълни обороти.
Като цяло позитивното мислене подпомага изграждането на нови синапси и нервни клетки в мозъка и особено в предния дял, който контролира всички процеси в организма. В предния дял също така се контролират чувствата и емоциите, давайки ни възможност да се фокусираме върху това, което сме избрали. И по-добре то да е позитивно.
Оптимизъм за по-голямо щастие
Учените са открили, че що се отнася до мозъка, оптимистите имат като цяло по-висока активност в предния дял на мозъка. Специалисти по поведение пък установяват, че оптимистите имат по-добро настроение, по-успешни са, и имат по-добро здраве, което се дължи на фокусирането върху позитивното. Оптимистите също така живеят по-пълноценно, по-социални са, създават по-здрави връзки, имат силна имунна система и живеят по-дълго.
Според проучване нещастните хора непрекъснато сравняват себе си с другите и откриват негативни резултати за себе си. Щастливите хора пък никога не го правят. А като цяло това, което ни прави щастливи е свързано с други хора, а не с вещи.
Негативното мислене, от друга страна, забавя работата на мозъка. Когато сме фокусирани върху негативното, това поражда страх, което забавя способността на мозъка да обработва нова информация, и се отразява на настроението и паметта. Колкото повече негативни мисли имаме, повече синапси и неврони се създават, за да подпомогнат този процес. В резултат се създават дори по-силни връзки в хипоталамуса, и премахването на негативизма става все по-трудно.
Да се научим да бъдем позитивни
Добрата новина е, че можем да се научим да бъдем оптимисти и да бъдем щастливи. Колкото повече хубави мисли се въртят в главата ни, толкова по-щастливи ще бъдем.
Последни проучвания показват, че фокусирани, повтарящи се умствени дейности могат да предизвикат промяна в структурата на мозъка, начина на връзка между невроните и способностите. Колкото повече изискваме от мозъка, толкова по-силни невронни връзки създава той за новите задачи, и отслабва връзките за предишните. Или всичко, което мислим, виждаме и чувстваме, се отразява в активността на мозъка.
Така че повече положителни мисли и разсейване от негативните, повече оптимизъм и търсене на хубавата страна ще донесе повече щастие в живота ни. Вярата в сбъдване на мечти наистина ще доведе до сбъдването, вярата, че ще успеем ще ни донесе успех. Колкото сме по-позитивни, толкова по-добре ще се чувстваме и ще бъдем по-здрави.
Ние, специалистите от Боуен център, чрез Позитивна психология и психотерапия възстановяваме психичния ви баланс, като ви освобождаваме от бремето на негативните мисли и емоции, за да се стабилизира психиката ви в състояние, такова че да функционира по най-оптималния за вас начин. Още след първите ни срещи, вие ще усетите положителната промяна в себе си: ще имате по-добро самочувствие, и ще започнете да постигате целите си с лекота и увереност, ще се радвате на нови успехи и ще придобиете контрол над живота си, ще спре да ви тежи реалността в България, защото ще осъзнаете, че всичко зависи от вас и вашите нагласи.
За да ускорим резултатите и с цел да се избегне медикаментозно лечение, съчетаваме Психотерапията с Боуен терапия, доказана холистична методика, която се прилага за възстановяване от химичен и хормонален дисбаланс. Съчетаването на двата метода на терапии позволява още по-голямо прецизиране на лечението и гарантира успеха му (това е особено важно при лечението на хронични и „труднолечими и нелечими“ заболявания).
ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ: Как Позитивната психотерапия и Боуен терапията могат да помогнат във вашият конкретен случай и защо Позитивната психология и Боуен техниката са толкова успешни в лечението на много сложни състояния и редица психични проблеми? - се свържете се с Ина Антонова - Позитивен психолог и психотерапевт, специалист в лечението с "Цветята на Д-р Бах" и дългогодишен член на „Международната асоциация по позитивна психология”, или използвайте Формата за запитвания от страницата ни с КОНТАКТИ.
Позитивен психолог Ина Антонова
и психотерапевт:................................
телефон за връзка: +359 882 416 567
електронен адрес: ina@bowencenter.bg
Виж още:
▶ Каква е разликата между психотерапевт, психолог и психиатър?
▶ Правилното дишане ни спасява от стреса
▶ Провалът е нещо прекрасно!
▶ Страховете ни пречат да живеем
▶ Чувството за вина и манипулаторите
▶ Ограничаващи вярвания - пречки за щастлив живот
▶ Групи за взаимопомощ и подкрепа
източник: fresh-science.com